През юни 1989 Вълдобрев влиза в Софийския университет със специалност английска филология, но се отказва, когато през септември преминава изпитите в Театралната академия и попада в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Този клас след години ще бъде титулуван като най-успешния за двамата легендарни преподаватели. Заедно със своите състуденти Галин Стоев, Мариус Куркински, Камен Донев, Стефка Янорова, Койна Русева, Касиел Ноа Ашер, Лили Маравиля, Лиза Шопова, Стефан Денолюбов, Иван Урумов, Красимира Кузманова, Тодор Кайков, Николай Николов те стават основна част от Новата вълна на съвременния български театър.
Още от края на втори курс Вълдобрев и неговите колеги започват изявите си както на сцената на Учебния театър така и на професионални сцени от ранга на Младежки театър, НДК и Театрална работилница „Сфумато“. Такива катапултиращи представления като „Градът на ангелите“, „Леонс и Лена“, „Дванайсета нощ“, „Агамемнон“, „Чехов Ревю“, „Черна дупка“ (за което получават колективен А’Аскеер за дебют) са само част от продукцията с тяхно участие, която излиза в периода 1991-1993.
През юни 1993 Вълдобрев е назначен в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, но тъй като през есента му предстои отбиване на редовната военна служба, се премества в Театър „Българска армия“. Там прекарва десет години като взима участие в поредица от значими постановки като „Войцек“, „Опит за летене“, „Много шум за нищо“, „Предградие“, „Евридика“, „Финале гранде“.
През 1997 трупата на Теди Москов „Ла Страда“ и Театър „Българска армия“ започват партньорство, което води до продуцирането на три изключително успешни представления. Стефан става част от актьорския състав на хитовете „Майсторът и Маргарита“, „Комедия на слугите“ и „Фантасмагории“, които се радват на завиден зрителски успех и през следващите пет години биват представяни на най-значимите европейски театрални форуми, включително и фестивала в Авиньон.
2007 се оказва повратна в театралната му кариера. След известно отсъствие от сцената Вълдобрев се завръща като актьор на свободна практика за едно продължително и много плодотворно сътрудничество с режисьора Галин Стоев и забележителния млад драматург Яна Борисова. Спектаклите на Театър 199 „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“ се превръщат в събития за театралния живот на България и биват многократно награждавани за най-добро представление, най-добър текст и най-добър режисьор.
Год. | Постановка |
---|---|
1992 | Градът на ангелите от Сам Шепард (НАТФИЗ, реж. Галин Стоев) Роля: Уилър |
1993 | Дванайсета нощ от Уилям Шекспир (Младежки театър, реж. Крикор Азарян) Роля: шута Фесте |
1993 | Черна дупка от Горан Стефановски (НАТФИЗ, реж. Недялко Делчев) Роля: Силян |
1994 | Агамемнон от Есхил (НДК, реж. Галин Стоев) Роля: Клитемнестра |
1994 | Войцек от Георг Бюхнер (Театър Българска Армия, реж. Галин Стоев) Роля: Андре |
1995 | Опит за летене от Йордан Радичков (Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян) Роля: Илийко |
1997 | Много шум за нищо от Уилям Шекспир (Театър Българска Армия, реж. Красимир Спасов) Роля: Хю Тиквата |
1997 | Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков (Театър Българска Армия, реж. Теди Москов) Роля: Стьопа Лиходеев, Римски, Даниил Хармс |
1998 | Една любов на Жуан по Александър Пушкин (Сатиричен театър, реж. Десислава Шпатова) Роля: Дон Жуан |
1999 | И ни дай сенките от Ларш Нурен (Театър Българска Армия, реж. Красимир Спасов) Роля: Юджийн О’Нийл |
2000 | Предградие от Ерик Богосян (Театър Българска Армия, реж. Николай Ламбрев) Роля: Джеф |
2001 | Хоровод от Артур Шницлер (Театър Българска Армия, реж. Красимир Спасов) Роля: поет |
2001 | Комедия на слугите от Теди Москов (Театър Българска Армия / Театър Улицата, реж. Теди Москов) Роля: чертожник, слуга, Хамлет, Силвио, Мегре |
2002 | Евридика от Жан Ануи (Театър Българска Армия, реж. Николай Ламбрев) Роля: Орфей |
2002 | Финале гранде от Камен Донев (Театър Българска Армия, реж. Камен Донев) Роля: любовника |
2003 | Метеор от Фридрих Дюренмат (Театър Българска Армия, реж. Николай Ламбрев) Роля: Фридрих Георген |
2004 | Фантасмагории от Теди Москов (Театър Българска Армия / Театър Улицата, реж. Теди Москов) Роля: поет, клоун, чиновник |
2005 | Братя Карамазови от Фьодор Достоевски (Драматичен театър Пловдив, реж. Стоян Радев) Роля: Иван Карамазов |
2007 | Малка пиеса за детска стая от Яна Борисова (Театър 199, реж. Галин Стоев) Роля: Додо |
2008 | Хамлетмашината от Хайнер Мюлер (Театър Българска Армия / Театър Rampe (Щутгарт) / Национален Театър Люксембург, реж. Бернхард Ойстершулте) |
2009 | Приятнострашно от Яна Борисова (Театър 199, реж. Галин Стоев) Роля: Филип |
2011 | Син портокал от Джо Пенхоу (Театър 199, реж. Съни Сънински) Роля: Крис |
2013 | Хората от Оз от Яна Борисова (Театър 199, реж. Галин Стоев) Роля: Сарт |
2017 | Момчето от последния чин от Хуан Майорга (Драматичен театър Пловдив, реж. Крис Шарков) Роля: Херман |
2017 | Тектоника на чувствата по Ерик-Еманюел Шмит (Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, реж. Недялко Делчев) |
2019 | Евита от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс (Държавна опера Пловдив, реж. Нина Найденова) Роля: Че |