Музика в театъра

Фотосесия преди концерта с театрална музика 'Концерт на Стефан Вълдобрев и националния отбор' в Народен театър 'Иван Вазов' на 12 април 2009. Фотография: Елена Ненкова

Фотосесия преди концерта с театрална музика „Концерт на Стефан Вълдобрев и националния отбор“ в Народен театър „Иван Вазов“ на 12 април 2009. Фотография: Елена Ненкова

Още като студент в Театралната академия Вълдобрев е канен да композира за почти всяко представление, в което играе. Това директно потапяне в творческия процес му помага за трупането на солиден опит. До края на своето дипломиране той вече има зад гърба си музиката за десетина представления. Неговата работа привлича внимание и особено след номинацията за А‘Аскеер през 1993 за музиката му към спектакъла „Дванайсета нощ“, той започва да получава множество покани за композиторски изяви на професионалната театрална сцена. Оттогава до днес Вълдобрев е автор на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, получавайки за произведенията си горещи отзиви, награди и номинации.

Музикалният стил на Стефан Вълдобрев е трудно да бъде рамкиран и варира успешно в зависимост от основата на драматургичния текст или сценария. С течение на времето или според жанровите изисквания на дадена постановка или филм, Вълдобрев създава широк диапазон произведения – от лирични, ноктюрни сюити до балкански хора и духови ритми, от класически партитури за симфоничен оркестър или струнни квартети до етно-ембиънт пиеси, често привнасяйки ироничен привкус в използването на цигански мотиви, семпли джазови идиоми или циркови теми, базирани на додекафонията и абсурда. Артистични движения като Ню Романтисизъм, Постминимализъм или Уърлд Мюзик оказват определено влияние върху неговото творчество. Но ако трябва да се формулира някакъв основен отличителен белег за работата му, може би това е почти задължителната употреба на ясен и запомнящ се лайтмотив в мнозинството от неговите композиции.

Въпреки че познанията му идват главно от дванадесетте години пиано, класическа китара и солфеж, Стефан успява да изгради механизъм за дълготрайно професионално сътрудничество с някои от най-изтъкнатите български музиканти, джаз, рок и етно банди, класически оркестри и диригенти. Той често споделя мнението, че определено чувства липсата на академично музикално образование, но я компенсира с предимството да е актьор, композиращ за свои колеги актьори на сцената или на екрана. „В крайна сметка, ако си имал верните учители и те са били перфектни в дадена област на изкуството (какъвто беше моят случай), те могат да те научат на законите на изкуството по начин, който е приложим за всяка артистична сфера. Защото законите на изкуството са универсални. За мен няма разлика дали вая образ, композирам музика или пиша поезия за моите песни – всичко се свежда до умението да разказваш истории, да комуникираш правилно, да споделяш мисли и емоции. Да вълнуваш хората, представяйки им видения от твоя собствен свят“.


Год. Постановка
1992 Градът на ангелите
от Сам Шепард
(НАТФИЗ, реж. Галин Стоев)
1992 Чехов-ревю
по Антон Чехов
(Младежки театър, реж. Иван Пантелеев)
1993 Дванайсета нощ
от Уилям Шекспир
(Младежки театър, реж. Крикор Азарян)
1993 Черна дупка
от Горан Стефановски
(НАТФИЗ, реж. Недялко Делчев)
1994 Падането на Икар
по Ингмар Бергман и Йордан Радичков
(СФУМАТО, реж. Иван Добчев)
1994 Персифедрон
от Константин Павлов
(Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян)
1995 Лоренцачо
от Алфред дьо Мюсе
(Народен театър Битоля – Македония, реж. Крикор Азарян)
1996 Лонг плей
от Горан Стефановски
(Сатиричен театър, реж. Недялко Делчев)
1997 Много шум за нищо
от Уилям Шекспир
(Театър Българска Армия, реж. Красимир Спасов)
1998 Една любов на Жуан
по Александър Пушкин
(Сатиричен театър, реж. Десислава Шпатова)
1998 Хенрих IV
от Луиджи Пирандело
(Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян)
1999 И ни дай сенките
от Ларш Нурен
(Театър Българска Армия, реж. Красимир Спасов)
1999 Буре барут
от Деян Дуковски
(Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян)
2000 Война и блудство
по Уилям Шекспир
(Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян)
2000 Средиземноморци
от Камен Донев
(Сатиричен театър, реж. Камен Донев)
2000 Хероините
по Януш Гловацки
(Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, реж. Стоян Алексиев)
2002 Финале гранде
от Камен Донев
(Театър Българска Армия, реж. Камен Донев)
2003 Буре барут
от Деян Дуковски
(Театр Армена Джигарханяна – Москва, Русия, реж. Крикор Азарян)
2003 Криворазбраната цивилизация
от Добри Войников
(Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Шумен, реж. Димитър Шарков)
2003 Метеор
от Фридрих Дюренмат
(Театър Българска Армия, реж. Николай Ламбрев)
2003 Нощта преди горите
от Бернар-Мари Колтес
(Театър София, реж. Владимир Петков)
2003 Четвъртата сестра
от Януш Гловацки
(Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян)
2005 Почивен ден
от Камен Донев
(Народен театър „Иван Вазов“, реж. Камен Донев)
2005 Фигури при влюбен поет
от Исмаил Жюд
(СФУМАТО, реж. Владимир Петков)
2005 Без контрол
от Деорд Шпиро
(Театър Българска Армия, реж. Николай Ламбрев)
2005 Януари
от Йордан Радичков
(Младежки театър, реж. Иван Урумов)
2006 Трамвай желание
от Тенеси Уилямс
(Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян)
2006 Змей
от Петко Ю. Тодоров
(Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Шумен, реж. Димитър Шарков)
2006 Комедия от грешки
от Уилям Шекспир
(Театър Българска Армия, реж. Красимир Спасов)
2006 Госпожа Министершата
от Бранислав Нушич
(Театър Divadlo Disk – Прага, Чехия, реж. Николай Пенев)
2007 Мнимият болен
от Жан-Батист Молиер
(Театър Klicperovo divadlo – Храдец Кралове, Чехия, реж. Николай Пенев)
2008 Госпожа Министершата
от Бранислав Нушич
(Театър Mĕstské divadlo – Мост, Чехия, реж. Николай Пенев)
2008 Много шум за нищо
от Уилям Шекспир
(Народен театър Битоля – Македония, реж. Красимир Спасов)
2010 Работно време
от Камен Донев
(Народен театър „Иван Вазов“, реж. Камен Донев)
2019 По-полека – Спектакъл по песни на Стефан Вълдобрев
от Ваня Щерева и Стайко Мурджев
(Драматичен театър Пловдив / Младежки театър, реж. Владимир Люцканов)