Музика в театъра

Фотосесия преди концерта с театрална музика „Концерт на Стефан Вълдобрев и националния отбор“ в Народен театър „Иван Вазов“ на 12 април 2009. Фотография: Елена Ненкова

Още като студент в Театралната академия Вълдобрев е канен да композира за почти всяко представление, в което играе. Това директно потапяне в творческия процес му помага за трупането на солиден опит. До края на своето дипломиране той вече има зад гърба си музиката за десетина представления. Неговата работа привлича внимание и особено след номинацията за А‘Аскеер през 1993 за музиката му към спектакъла „Дванайсета нощ“, той започва да получава множество покани за композиторски изяви на професионалната театрална сцена. Оттогава до днес Вълдобрев е автор на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, получавайки за произведенията си горещи отзиви, награди и номинации.

Музикалният стил на Стефан Вълдобрев е трудно да бъде рамкиран и варира успешно в зависимост от основата на драматургичния текст или сценария. С течение на времето или според жанровите изисквания на дадена постановка или филм, Вълдобрев създава широк диапазон произведения – от лирични, ноктюрни сюити до балкански хора и духови ритми, от класически партитури за симфоничен оркестър или струнни квартети до етно-ембиънт пиеси, често привнасяйки ироничен привкус в използването на цигански мотиви, семпли джазови идиоми или циркови теми, базирани на додекафонията и абсурда. Артистични движения като Ню Романтисизъм, Постминимализъм или Уърлд Мюзик оказват определено влияние върху неговото творчество. Но ако трябва да се формулира някакъв основен отличителен белег за работата му, може би това е почти задължителната употреба на ясен и запомнящ се лайтмотив в мнозинството от неговите композиции.

Въпреки че познанията му идват главно от дванадесетте години пиано, класическа китара и солфеж, Стефан успява да изгради механизъм за дълготрайно професионално сътрудничество с някои от най-изтъкнатите български музиканти, джаз, рок и етно банди, класически оркестри и диригенти. Той често споделя мнението, че определено чувства липсата на академично музикално образование, но я компенсира с предимството да е актьор, композиращ за свои колеги актьори на сцената или на екрана. „В крайна сметка, ако си имал верните учители и те са били перфектни в дадена област на изкуството (какъвто беше моят случай), те могат да те научат на законите на изкуството по начин, който е приложим за всяка артистична сфера. Защото законите на изкуството са универсални. За мен няма разлика дали вая образ, композирам музика или пиша поезия за моите песни – всичко се свежда до умението да разказваш истории, да комуникираш правилно, да споделяш мисли и емоции. Да вълнуваш хората, представяйки им видения от твоя собствен свят“.