
Фотосесия преди концерта с театрална музика „Концерт на Стефан Вълдобрев и националния отбор“ в Народен театър „Иван Вазов“ на 12 април 2009. Фотография: Елена Ненкова
Още като студент в Театралната академия Вълдобрев е канен да композира за почти всяко представление, в което играе. Това директно потапяне в творческия процес му помага за трупането на солиден опит. До края на своето дипломиране той вече има зад гърба си музиката за десетина представления. Неговата работа привлича внимание и особено след номинацията за А‘Аскеер през 1993 за музиката му към спектакъла „Дванайсета нощ“, той започва да получава множество покани за композиторски изяви на професионалната театрална сцена. Оттогава до днес Вълдобрев е автор на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, получавайки за произведенията си горещи отзиви, награди и номинации.
Музикалният стил на Стефан Вълдобрев е трудно да бъде рамкиран и варира успешно в зависимост от основата на драматургичния текст или сценария. С течение на времето или според жанровите изисквания на дадена постановка или филм, Вълдобрев създава широк диапазон произведения – от лирични, ноктюрни сюити до балкански хора и духови ритми, от класически партитури за симфоничен оркестър или струнни квартети до етно-ембиънт пиеси, често привнасяйки ироничен привкус в използването на цигански мотиви, семпли джазови идиоми или циркови теми, базирани на додекафонията и абсурда. Артистични движения като Ню Романтисизъм, Постминимализъм или Уърлд Мюзик оказват определено влияние върху неговото творчество. Но ако трябва да се формулира някакъв основен отличителен белег за работата му, може би това е почти задължителната употреба на ясен и запомнящ се лайтмотив в мнозинството от неговите композиции.
Въпреки че познанията му идват главно от дванадесетте години пиано, класическа китара и солфеж, Стефан успява да изгради механизъм за дълготрайно професионално сътрудничество с някои от най-изтъкнатите български музиканти, джаз, рок и етно банди, класически оркестри и диригенти. Той често споделя мнението, че определено чувства липсата на академично музикално образование, но я компенсира с предимството да е актьор, композиращ за свои колеги актьори на сцената или на екрана. „В крайна сметка, ако си имал верните учители и те са били перфектни в дадена област на изкуството (какъвто беше моят случай), те могат да те научат на законите на изкуството по начин, който е приложим за всяка артистична сфера. Защото законите на изкуството са универсални. За мен няма разлика дали вая образ, композирам музика или пиша поезия за моите песни – всичко се свежда до умението да разказваш истории, да комуникираш правилно, да споделяш мисли и емоции. Да вълнуваш хората, представяйки им видения от твоя собствен свят“.
Год. | Постановка |
---|---|
1992 | Градът на ангелите от Сам Шепард (НАТФИЗ, реж. Галин Стоев) |
1992 | Чехов-ревю по Антон Чехов (Младежки театър, реж. Иван Пантелеев) |
1993 | Дванайсета нощ от Уилям Шекспир (Младежки театър, реж. Крикор Азарян) |
1993 | Черна дупка от Горан Стефановски (НАТФИЗ, реж. Недялко Делчев) |
1994 | Падането на Икар по Ингмар Бергман и Йордан Радичков (СФУМАТО, реж. Иван Добчев) |
1994 | Персифедрон от Константин Павлов (Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян) |
1995 | Лоренцачо от Алфред дьо Мюсе (Народен театър Битоля – Македония, реж. Крикор Азарян) |
1996 | Лонг плей от Горан Стефановски (Сатиричен театър, реж. Недялко Делчев) |
1997 | Много шум за нищо от Уилям Шекспир (Театър Българска Армия, реж. Красимир Спасов) |
1998 | Една любов на Жуан по Александър Пушкин (Сатиричен театър, реж. Десислава Шпатова) |
1998 | Хенрих IV от Луиджи Пирандело (Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян) |
1999 | И ни дай сенките от Ларш Нурен (Театър Българска Армия, реж. Красимир Спасов) |
1999 | Буре барут от Деян Дуковски (Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян) |
2000 | Война и блудство по Уилям Шекспир (Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян) |
2000 | Средиземноморци от Камен Донев (Сатиричен театър, реж. Камен Донев) |
2000 | Хероините по Януш Гловацки (Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, реж. Стоян Алексиев) |
2002 | Финале гранде от Камен Донев (Театър Българска Армия, реж. Камен Донев) |
2003 | Буре барут от Деян Дуковски (Театр Армена Джигарханяна – Москва, Русия, реж. Крикор Азарян) |
2003 | Криворазбраната цивилизация от Добри Войников (Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Шумен, реж. Димитър Шарков) |
2003 | Метеор от Фридрих Дюренмат (Театър Българска Армия, реж. Николай Ламбрев) |
2003 | Нощта преди горите от Бернар-Мари Колтес (Театър София, реж. Владимир Петков) |
2003 | Четвъртата сестра от Януш Гловацки (Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян) |
2005 | Почивен ден от Камен Донев (Народен театър „Иван Вазов“, реж. Камен Донев) |
2005 | Фигури при влюбен поет от Исмаил Жюд (СФУМАТО, реж. Владимир Петков) |
2005 | Без контрол от Деорд Шпиро (Театър Българска Армия, реж. Николай Ламбрев) |
2005 | Януари от Йордан Радичков (Младежки театър, реж. Иван Урумов) |
2006 | Трамвай желание от Тенеси Уилямс (Театър Българска Армия, реж. Крикор Азарян) |
2006 | Змей от Петко Ю. Тодоров (Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Шумен, реж. Димитър Шарков) |
2006 | Комедия от грешки от Уилям Шекспир (Театър Българска Армия, реж. Красимир Спасов) |
2006 | Госпожа Министершата от Бранислав Нушич (Театър Divadlo Disk – Прага, Чехия, реж. Николай Пенев) |
2007 | Мнимият болен от Жан-Батист Молиер (Театър Klicperovo divadlo – Храдец Кралове, Чехия, реж. Николай Пенев) |
2008 | Госпожа Министершата от Бранислав Нушич (Театър Mĕstské divadlo – Мост, Чехия, реж. Николай Пенев) |
2008 | Много шум за нищо от Уилям Шекспир (Народен театър Битоля – Македония, реж. Красимир Спасов) |
2010 | Работно време от Камен Донев (Народен театър „Иван Вазов“, реж. Камен Донев) |
2019 | По-полека – Спектакъл по песни на Стефан Вълдобрев от Ваня Щерева и Стайко Мурджев (Драматичен театър Пловдив / Младежки театър, реж. Владимир Люцканов) |