Поп изпълнител

По време на снимките на клипа на 'Сняг над Сахара'. Фотография: Красимир Андонов

По време на снимките на клипа на „Сняг над Сахара“. Фотография: Красимир Андонов

Стефан започва да създава песни, когато е на 17. В началото той по-скоро измисля с китарата си мелодии за своята поезия. На 19-годишна възраст изнася първия си солов концерт, който включва само негови авторски песни.

Паралелно с това през 1988 г. заедно с Младен Бобев и Пламен Чернев създават групата „Алея Аля“, която в стилово отношение изпълнява смесица от психаделичен арт рок с ню уейв и етно елементи. Те свирят основно за съученици и приятели и правят няколко полупрофесионални студийни записа, но в последствие лентите, за съжаление, се изгубват. Групата се разпада две години по-късно, когато Стефан заминава за София, където е приет да учи актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

В началото на 90-те улиците на София са изпълнени с екзалтация, революционен дух и усещане за свобода – перфектната среда за създаването на рок музика. Появяват се много нови имена и групи, които донасят свежа енергия, а концертният живот и издателската дейност вече не са под държавния контрол на току-що колабиралия комунистически режим. Въпреки крайно натоварената учебна програма в Театралната академия, Стефан никога не изоставя страстта си към пеенето и има огромно желание да се включи в зараждащата се нова музикална сцена.

Така решава да пробва и първия си професионален запис в звукозаписното студио на НАТФИЗ. Песента се нарича „Май“ – едно ню уейв парче с алтернативно звучене, което през същата 1992 г. прави премиерата си в ефира на Българското Национално Радио, включено в плейлистата от популярния музикален редактор Ана-Мария Тонкова.

Година по-късно, вече като част от екипа на студентска програма „Ку-ку“, той създава песента „Кино“, която се превръща в неговия първи запис, издаден на звуков носител, влизайки в дебютната им касета „Ръгай чушки в боба“.

През 1993 „Ку-ку“ решават да продуцират първия му самостоятелен албум и Вълдобрев започва усилена подготовка за това събитие. Тъй като вече е професионален актьор с роли, ангажименти и сериозни намерения в областта на киното и театъра, Стефан си дава сметка, че ще му е трудно да поддържа свой постоянен бенд, затова решава да покани за записите опитни и изявени гост-музиканти. Редица изпълнители като Георги Дончев, Теодосий Спасов, Иво Папазов-Ибряма, Цветан Недялков, Калин Вельов, Ивайло Крайчовски, Иво Казасов взимат участие в сесиите, осъществени във Второ тонстудио на БНТ, но трима от тях оформят бъдещото ядро на едно плодотворно и дългогодишно сътрудничество в записването на албуми и изнасяне на концерти пред публика – китаристът на ФСБ Иван Лечев, Стоян Янкулов – ударни и перкусии, Веселин Веселинов (Еко) – бас, контрабас. По-късно през 1999 се присъединява и втората китара в лицето на младия талант Мирослав Иванов, който е част от групата и до днес.

Стефан, Камен и Мая. Фотография: Мисирков / Богданов

Стефан, Камен и Мая. Фотография: Мисирков / Богданов

Първоначално проектът е насочен към по-алтернативно рок звучене, а в стилово отношение парчетата са еклектична смес от гръндж, ню уейв, джаз и етно. Но в крайна сметка един неочакван „участник“ поема лидерството и хвърля мощната си сянка върху останалите песни в албума. „О-о-обичам те, мила“ – музикална шега, създадена от Стефан и неговия колега и приятел Камен Донев на връщане от театрално турне във Виена, когато, изтощени от дългото и отегчително пътуване с автобуса, те взимат връзка ключове и гребенче и започват да редят безкрайни рими върху три-акордовата структура на тази популярна бригадирска мелодия. Когато се прибират в София Стефан прави аранжимента, като включва в записа и беквокалите на група състуденти от НАТФИЗ. Сред тях се откроява характерният глас на Мая Бежанска, който става емблематичен за песента. Въпреки, че тази хумореска е тотално различна като стил от всичко останало, тя е толкова запомняща се и лесно запеваема, че придобива светкавична и огромна популярност и продуцентите решават да кръстят на нейното име албума, който по-късно достига 130 000 тираж.

Този голям успех почти задължава Стефан, Камен и Мая да повторят посоката и през 1995 те се събират за още един съвместен проект – албумът „Революция“. Песните в него са базирани на български, балкански или цигански фолклор. Вълдобрев използва множество етно мотиви и инструменти, но вплетени деликатно в съвременен китарен саунд и леко ироничен музикален контекст. „Революция“ отново се превръща в бест-селър, от който излизат хитовете „Работа“, „Ивана“, „Ще ходиме на Варна“ и „Лиде Тудоро“. Междувременно Вълдобрев издава колекция със свои театрални инструментални произведения, наречена „Една нощ в театъра“.

1998 се оказва повратна във всяко отношение за него. След тоталния успех на сингъла „Рай“, продуциран от Театър „Българска армия“ за реклама на спектакъла „Много шум за нищо“, Стефан чувства необходимост да се върне отново към поп и рок посоката, с която започва соловата си кариера. През октомври той приключва работа и пуска на пазара новия си албум „…към“, който се превръща в най-големия му професионален и комерсиален връх досега, оглавявайки всички национални чартове, изстрелвайки в ефира пет мега хита – „Рай“, „Едно“, „Към“, „Да“ и „Вълк“ и носейки на Вълдобрев наградите за най-добър изпълнител и най-добър албум на Годишните музикални награди на Телевизия MM. В музикално отношение „…към“ маркира една съществена и голяма промяна в развитието на Стефан и групата. Саундът и аранжиментите са пределно изчистени, въздействащи и абсолютно адекватни на актуалните тенденции от края на 90-те, доминирани от бритпопа и алтернативния рок. Боравенето с етно-мотиви е използвано по много деликатен и ненатрапчив начин, като те обикновено са загатнати или много тънко преплетени в предимно китарната звукова среда. Такъв е примерът с песента „Едно“, съчетаваща дилейните китари на Иван Лечев с гласа на народната певица Снежка Борисова. И до днес албумът „…към“ се смята от мнозина за един от най-значимите и влиятелни поп албуми на съвременната музикална сцена.

През следващите няколко години кариерата на Стефан Вълдобрев бележи перманентен възход. Той концертира активно, прави турнета за всеки от албумите си и създава общо 12 хита, изкачили се до номер едно в българските класации. Същевременно не спира да разширява диапазона на стиловите си търсения. Заедно с Арабел Караян и Инфинити през 1999 представя трип-хоп баладата „Аз ли съм или не съм“ от саундтрака на филма „Пансион за кучета“. Песента добива огромна популярност, а през същата година Вълдобрев дублира наградата си за най-добър изпълнител на Музикалните награди на Телевизия MM. Като следствие на всичко това представителството на музикалния гигант Юнивърсал Мюзик за България Вирджиния Рекърдс му предлага договор и той става първия български артист в техния каталог.

През 2000 Вълдобрев отново прави рязък и драматичен завой и постепенно се насочва към създаването на по-неконвенционални и нерадиофонични песни. Докато работи по записването на своя шести студиен албум „Пропаганда, хромозоми, силикон“, той започва да се увлича по експериментирането със звуци, секвенсери, семпли, китарни ефекти, ритъм луупове. Стреми се да постигне по-твърд индъстриъл звук, а композициите са по-многопластови, с по-разчупени хармонии и по-тъмни окраски. Текстовете засягат широк спектър от социални, философски и политически теми и се занимават с анализирането на контракултурата на едно зараждащо се хипер-консуматорско общество. Албумът е неочаквано елитарен, ревютата варират от сдържани до умерени и въпреки че от него излизат значими песни като „Пропаганда“, „Силикон“, „ЕксплоАдирам“ и „Хромозоми“, той не успява да достигне звездния статус на предишните продукции.

По време на концертa, издаден като 'Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени: Live' (НДК, 18 май 2012). Фотография: Боряна Вутова

По време на концертa, издаден като „Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени: Live“ (НДК, 18 май 2012). Фотография: Боряна Вутова

През 2001 Стефан решава да се отдаде основно на своята актьорска кариера и напуска за дълго музикалната сцена. Ако не се броят двете бутикови издания на „Opus Theatrale 1“ и „Opus Theatrale 2“, съдържащи солиден брой композиции, писани за театъра, за почти десетилетие той издава само три сингъла, които са, както сам се изразява, „да го поддържат във форма“. Два от тях са свързани с Музикалните награди на БГ Радио – през 2006 радиото продуцира песента „Фойерверк“, а на церемонията през 2009 Стефан изпълнява „Бряг с цвят най-зелен“, представяйки на широката публика младата бъдеща соул сензация Рут Колева. Песента промотира току-що излезлия на пазара саундтрак на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

През този период Вълдобрев прави редки, но събитийни концертни изяви, акцентирайки основно на своята театрална и филмова музика, с оркестър съставен от 15 джаз, етно и класически музиканти, между които Михаил Йосифов, Вили Стоянов, Атанас Хаджиев, Ирина Стоянова, Милен Кукошаров, Михаил Живков, Никола Дамянов. През 2007 получава поредното си признание – номинация за най-добър изпълнител на десетилетието от Музикалната телевизия MM.

През 2012 Стефан решава да събере отново в оригиналния ѝ състав старата си банда и под името „Обичайните заподозрени“ започват отново звукозаписна дейност („Хеликоптер“, „Сняг над Сахара“) и изключително активен концертен живот, изнасяйки повече от 50 концерта в клубове, зали и открити пространства.