Стефан за "Нощта преди горите" от Бернар-Мари Колтес реж. Владимир Петков премиера - март 2003, Каен; април 2003, Театър "София"

Съдбата ме срещна случайно с режисьора Владимир Петков миналото лято в Авиньон. Той живее и работи във Франция от 10 години. Гледах спектакъла му "Платонов", много ми хареса. Той ме покани да работим заедно върху следващия му проект: "Нощта преди горите" на съвременния култов автор Бернар-Мари Колтес. Изключително съм доволен, че той се осъществи. Той ме вкара в нови музикални измерения, събра ме за съвместна работа с невероятната хореографка Мила Искренова и екипа от суперталантливи млади актьори от НАТФИЗ и Театър "София". Казах си: "Това ще бъде едно европейско представление, и искам музиката да бъде на това ниво!" Надявам се да съм го постигнал.

Стефан за "Война и блудство" по Уилям Шекспир реж. Крикор Азарян премиера - март 2000, Театър "Българска Армия"

Една "военна" пиеса, базирана върху историята "Троил и Кресида", разказана от Шекспир. Реших да вкарам повече лупове и електроника. Поканих за записите и изпълнителката на главната роля - актрисата Людмила Сланева (сега известна като Локо). Харесвам нейния "ирландски" глас.

Стефан за "Една любов на Жуан" по Александър Пушкин реж. Десислава Шпатова премиера - март 1998, Сатиричен театър

Исках да напиша една чувствена/сантиментална/любовна тема в класическия смисъл на думата, (все пак Пушкин, Достоевски), въпреки че спектакълът на Деси беше доста авангарден. Това е ранен вариант на записа. Желанието ми беше да направим нов, по-разработен, по-обогатен. Не остана време.

Стефан за "Хенрих IV" от Луиджи Пирандело реж. Крикор Азарян премиера - април 1998, Театър "Българска Армия"

Гениална пиеса. Страхотен Атанас Атанасов. Продължавам да се възхищавам на тангото като форма и възможност за силна експресия. Жалко, че трябваше да запиша партиите (по стечение на обстоятелствата) със синтезатор. Някой ден ще ги преработя за голям оркестър.

Стефан за "Градът на ангелите" от Сам Шепард реж. Галин Стоев премиера - октомври 1991, НАТФИЗ "Кр.Сарафов"

Много близък до сърцето ми, по простата причина, че е първият спектакъл, за който композирах. Свирехме музиката на живо със Стефан Денолюбов (той на саксофон, аз - на пиано). Заедно с него започнахме в първите пиано-барове в София. Изпълнявахме винаги и "Градът на ангелите". Навсякъде ни казваха, ако може да подкараме нещо по-лесно смилаемо, за да вечерят хората спокойно.

Стефан за "Много шум за нищо" от Уилям Шекспир реж. Красимир Спасов премиера - декември 1997, Театър "Българска Армия"

Умишлено не вкарах в албума песента "Рай", макар че тя значи много за мен. Вече е достатъчно позната, въртяна и гледана. Исках да акцентирам върху една композиция, с която по някакъв начин се гордея: Тангото в 7/4. Вече споменах, че тангото като форма позволява много експерименти. Този тук ми е един от любимите. Това парче се появява в сцената с бала в двореца. Интересно е да гледаш как актьорите танцуват в 7/4...

Стефан за "Чехов - ревю" по А.П.Чехов реж. Иван Пантелеев премиера - 1992, Младежки Театър

Иван Пантелеев е много напред с материала. Сега той живее в Берлин и действа. Тогава ни събра с едно чипоносо момиче - Линда и ни каза: Искам да свирите на живо по време на спектакъла. Комбинацията е чело и акордеон, така го чувам. По някакъв начин, вече 10 години тези два инструмента присъстват в почти всичките ми композиции, толкова силни са те. Това, благодарение на Иван. А Линда вече е в Кьолн и свири в тамошната филхармония. Миналата пролет бях там на неин концерт и разните спомени...

Стефан за "Метеор" от Фридрих Дюренмат реж. Николай Ламбрев премиера - януари 2003, Театър "Българска Армия"

Цирк, карусел, въртележката на живота, месомелачката - това бяха най-честите думи на Ники ЛАмбрев към мен, когато искаше да опише как си представя музиката. По време на репетициите я свирих в копидора на едно неакордирано пиано и усещах по реакциите на екипа, че съм във вярната посока. После, когато я записахме и пуснахме в действие, актьорите ми казваха, че музиката е споила жанра на представлението. Това беше чест за мен.

Стефан за "Финале гранде" от Камен Донев реж. Камен Донев премиера - октомври 2002, Театър "Българска Армия"

Почти нямаше нужда Камен да ме убеждава. Толкова добре се познаваме, че усещам какво иска само по погледа му. Отдавна исках да напиша някакви "карибски" теми и това беше моментът. Спектакъл без думи, само върху музика. Записвахме, свирейки всички едновременно, без наслагване. С всичките рискове, но мисля, че така е по-истинско и по-чаровно.

Стефан за "Четвъртата сестра" от Януш Гловацки реж. Крикор Азарян премиера - април 2003, Театър "Българска Армия"

Тепърва ще развивам комбинацията баритон-саксофон и виолончело. Считам я за много драматична, гъста и наситена. Когато пуснах музиката на сцената за първи път, Кристина Янева каза: "Хваща ме за гушата". Целата ми беше да създам едно състояние на безнадеждност, което наистина хваща за гушата. А "Карусел" отново е темата за въртележката на живота.

Стефан за "Черна дупка" от Горан Стефановски реж. Недялко Делчев премиера - ноември 1992, НАТФИЗ "Кр.Сарафов"

Май месец, 1993-та. Последно представление на "Черна дупка" на сцената на НАТФИЗ. С този спектакъл се дипломирахме. Вече получили Аскеер за него. Решихме нещо по-специално: ще изсвирим музиката на живо - Теодосий, Жоро Дончев и аз. Получи се фантастично. Хората още говорят за онази вечер. После решихме да запишем тази композиция. В последния момент един шоумен (тогава не толкова популярен), който беше назначен, кой знае защо, за продуцент на проекта, се опита да го вкара в някакви академични, сухи и стандартни рамки. Слава Богу, се намеси Теодосий и не му позволи. Благодарен съм му за това.

Стефан за "Персифедрон" от Константин Павлов реж. Крикор Азарян премиера - ноември 1994, Театър "Българска Армия"

Много енигматичен текст. Многожанров. Написан от един от любимите ми поети - Контантин Павлов. Музиката също трябваше да бъде многожанрова. Този вариант тук се пускаше на финала и около 20 актьора на сцената пееха върху него, някакво подобие на оратория. Представете си го по този героичен начин.

Стефан за "Падането на Икар" по Ингмар Бергман и Йордан Радичков реж. Иван Добчев премиера - април 1993, Театрална работилница "Сфумато"

Втората ми среща с Теодосий. И първата с Йордан Радичков. Исках една въздушна и безтегловна тема. Вече имах основата - риф в 5/8 и мой текст под формата на песен. Махнах текста и го доразвих в пиесата си "Ерос". А композицията спечели от това. Теодосий свърши останалото...

Стефан за "Буре барут" от Деян Дуковски реж. Крикор Азарян премиера - март 1999, Театър "Българска Армия"

Проф. Крикор Азарян, режисьора на тази пиеса, ми е дал най-ценния съвет за писане на музика, който спазвам и до днес. Той беше под формата на въпрос. Преди десет години му изсвирих не едно пиано това, което бях измислил за "Дванадесета нош" - друг наш дипломен спектакъл. Той ме попита: "Добре, кое е това, което хората ще си тананикат, което ще им влезе в главата като излезнат от салона?" И аз си казах: ето това е ключът към театралната музика, а може би и към всяка музика. Стремя се да използвам този ключ винаги, когато започвам нов проект.