Катастрофа (1999)
... и тялото не ми помогна,
и тялото не ми помогна да догоня сянката,
сянката на моята любима,
свила устни от възбуда,
свела мигли от вълнение,
вълнение, което повелява
да хвана коня за юздите,
да хвана коня за юздите и гладкия му
хълбок да възседна,
със длан да плясна по бедрата,
бедрата, две бразилски самби
и тогава да препусна
през дъждовните савани ...
Екстаси (1998)
тази нощ.
тази нощ.
тази нощ е Нощта.
джунгла от лъскави мокри тела - риби,
покръстени в правата вяра.
гладкия данс ...
гладкия данс ...
гладкия дансинг ме чака.
прожектори скачат.
колони реват.
Преглъщам.
ето го знака!
АТАКА-А-А-А-А-А-А!
Екста си.
Екста до.
Екста ре.
Екста ми.
Екста си.
Екста до.
Екста ре.
Екста ми.
каса и фус, каса и фус.
ду дум ду дум. да дам да дам.
сладкия вкус на индийски треви
плува, разлят нашироко.
пода тупти, тавана тупти,
както и всичко наоколо.
музика в мен, изтичат от мен
звуци, вулкани, омаи.
пулса гърми, потта - водопад.
Това е! Това е! Това е!
хлътвам в някакъв спийд ескалатор.
той ме понася нагоре.
30... 40... колко етажа?
давай, не чувствам умора!
дишам... не дишам... дишам... не дишам.
въздухът става излишен.
жълти делфини край мене витаят.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
тази нощ е Нощта.
тази нощ е Нощта.
аз съм крилата ракета - свистя.
въздух - земя, въздух - земя.
кацам на мощния пулт.
КАТАПУ-У-У-У-У-У-ЛТ!
Екста си.
Екста до.
Екста ре.
Екста ми.
Екста си.
Екста до.
Екста ре.
Екста
мила, ела, допри си корема
в моите мъжки врати.
сега се върти, и върти, и върти ...
...коя беше ти?...
сиво кълбо, огледално кълбо,
над нас се върти и върти ...
...мила, коя беше ти?
вече не помня, кога съм напуснал
своето рохкаво тяло.
яхвам метлата и виждам отдолу
себе си, другите, цяла
влюбена, луда, танцуваща маса,
хванала якия грип.
май се отлепям. Адиос, компания.
много добър трип!
бавния транс ...
забавния транс ...
главния трансмагистрален
лъч светлина пак ме намира.
Ето ги райските двери.
ТРЕПЕРЯ
тази нощ е Нощта.
тази нощ е Нощта.
кой съм сега, стигнал до края.
не зная, не искам да зная.
* * * (1990)
Камъкът се моли на тревата -
пресветата семеродица - жена,
усмивка и съблазън,
стоцветна стъклопис и флейта:
" Ти, трева, ме галиш,
със острите си връхчета пощипваш,
мравка палава при мене
изпращаш със писма любовни,
светиш в мрака и обичаш
да ме гледаш тежък и студен,
разстелена върху ми да отблъскваш
и дъжд, и слънце, и треви.
Недей."
© 1999 х-издания и Стефан Вълдобрев