*** (1997)
Стихотворението присъства под формата на песента "Как" в албума "...към".
Мила моя, ти си чаша,
пълна с неподвижна течност.
Искаш ли така да я разклатя?
Казвам ти, така ще я разклатя,
че да се усетиш вечна!
Мила моя, цяла вечер
погледа ми с твоя се преследва.
Искаш ли така да го настигна?
Казвам ти така ще го настигна,
че да се събудиш вечна!
Този бар ... сред толкоз хора ...
Роклята ти в тъмното пулсира.
Някой сякаш е полял със водка
кожата и бялата ти шия.
Мила моя, пак ти казвам,
искаш ли така да я попия?
Господи, така ще я попия,
че да ахнеш в сладък спазъм!
Да (1997)
Стихотворението присъства в албума "..към".
Очите ти са сини, сини
като синьото на плувен басейн, сини
като река, сини,
сини като лятно небе, сини
като роклята на мама, сини,
сини като синьо във картина на Пикасо, сини,
сини като екран, сини,
сини като турски шалвари,
сини като нощ над Сахара, сини,
като неон, като небе, като сън, като сън.
Ръцете ти са бели, бели
като бялото на порцелан, бели,
бели като пудра захар, бели,
като клавиши на пиано, бели,
бели като усмивката на негър,
бели като гола скандинавка, бели,
бели като бялото на празен лист хартия, бели,
бели като кокаин, бели като майчино мляко, бели
като корема на пингвин,
легнал да се припече по гръб върху айсберг, бели
като яка, като сняг, като сняг.
Косите ти са черни, черни
като загоряло дъно на казан, черни
черни като черен облак на небето, черни
черни като две череши, паднали случайно на земята,
черни като космос,
черни като вечерта, черни като сутринта,
черни като котарак,
седнал на терасата да гледа как
се пълнят улиците със сърдити хора, черни
като опашката на врана,
черни като черното сако на коминочистача, черни
като катран, като дъжд, като дъжд.
Да, да, да, да, да, да, да
ти си слънце и вода,
ти си слънце и вода!
Приспивна песен (1993)
Стихотворението присъства в албума "О-о-обичам те, мила!".
Сега си малко розово момиче
С розов тен и розови очи.
И розов кръв по вените ти тича,
Смехът ти даже розов е, нали?
На твойта бяла гръд зрънцето - роза,
Жадна вечно да цъфти.
Ще дойде Баба Смърт, и ето -
Ще мигнеш плахо, ще въздъхнеш ти.
Баба Смърт пристъпва тихо,
Баба Смърт зад теб наднича, кимва, чака,
После се усмихва.
Колко те обича!
Колко те обича!
Кака Смърт се кипри смешно,
С евтини гердани тя се кичи,
Червила, парфюми,
Пръстени и дрешки.
Много иска да е розово момиче.
Чичо Смърт присвива устни,
С лупа гледа, редингот облича,
Пълни златната писалка
И написва:
"Искам да вечерям с розово момиче!"
Сега си малко розово момиче
Със розов смях и розови очи.
Заспивай, мило,
Всички те обичат.
Така е страшно хубаво, нали?
Сиво (1989)
Стихотворението присъства в албума "О-о-обичам те, мила!".
Сиво, сиво, сиво небе
Със зелени мустаци и дупка в средата.
Крива дива слива с прерязани вени -
Стърчащи маркучи, изстинали.
Страшен, прашен, домашен конфитюр
Е оня облак дето се цупи.
Като каша в чаша стъклена се цъкли,
А небето е разлято като супа.
© 1999 х-издания и Стефан Вълдобрев