Пропаганда, хромозоми, силикон

1. Пропаганда
2. Стреляй
3. ЕксплоАдирам
4. Хромозоми
5. Така нареченият мой живот
6. 2.0.0.1
7. Силикон
8. Исмаил сигурно…
9. Твоя сайт
10. В ефира на света
11. Там ще избягаме, там ще се скрием


bandcamp

Издаден: 10 май 2001
Издаден от: Вирджиния Рекърдс
Музиканти:
Мирослав Иванов – китари
Иван Лечев – китари
Веселин Иванов-Еко – бас
Стоян Янкулов – ударни

Ирина Валентинова – цигулка /4/
Гергана Алексиева – цигулка /4/
Никола Дамянов – чело /4/
Али – вокал /5/
Хор на момчетата от студио Sky /7/
Екатерина Калоферова – телефонен глас /6/

Записите са осъществени в „Скай Студио“ в периода ноември 2000 – април 2001 г.
и в студио „Сан Мартино“, Арецо, Италия – април 2000 /песен 9/

Запис: Искрен Искренов, Николай Урумов, Михаил Пеловски
Смесване: Момчил Колев, Искрен Искренов, Николай Урумов, Михаил Пеловски
Мастеринг: Искрен Искренов


Пропаганда

Пропагандирай!

Паралелепипедоподобен папарак подскача.
Папараците решиха пропагандната задача:
Апарата щрака, публиката плаче,
пропага, пропага, пропагандата се прави така:

Политикопорнографен примитив подскача,
а до него проповядват планетарните водачи.
Камерата се върти, а публиката плаче.
Пропага, пропага, пропагандата се хвърля в атака.

По-добре, по-добре, по-добре пропагандирай!

Браво за маневрата на бомбандировача.
Пропагандата възпя кръвта на жертви и палачи.
Апарата щрака, публиката плаче,
пропага, пропага, пропагандата се прави така:

Пресипнал пес парапетите по сцената прескача,
рокендрола се превърна в жалък палячо.
Камерата се върти, а публиката плаче.
Пропага, пропага, пропагандата се хърля в атака.

Пак пропаганда! Пак пропаганда! Пак пропаганда!

Гандапропага, пагандапропагандирай!
Гандапропага, пагандапропагандирай!

Пак пропаганда! Пак пропаганда! Пак пропаганда!


Стреляй

Ако бях това, което си сега,
щях да зарева от срам.
Щях да окача примка на врата
или да се спра, не знам.

Ако бях слуга, както ти сега,
ако бях на теб, щях да полудея.
Някога дали ще благоволиш
да си по-добър, да си по-красив.

Ако бях това, което си сега,
щях да сложа сам финал.
Непременно щях да се преродя.
Непременно щях да се сменя.

Хайде смело виж в огледалото,
кой трепери там, кой трепери там?
Пръстите сложи върху спусъка,
поеми си дъх. И сега чак

насочи ръка, стреляй!
насочи ръка, стреляй!
Прицели се и стреляй!
Протегни ръка.

Ако бях това, което си сега,
скоро щях да се запаля сам.
Щях да сложа край, вече осъзнал
своята съдба, своя провал.

Хайде смело виж в огледалото,
кой трепери там, кой трепери там?
Пръстите сложи върху спусъка,
поеми си дъх. И сега чак

насочи ръка, стреляй!
насочи ръка, стреляй!
Прицели се и стреляй!
Протегни ръка.

Ще ти подаря ядрена глава,
влажен динамит, тротил, цветя.
Ако бях това, което си сега,
мой приятелю, бих се взривил.


ЕксплоАдирам

Въздуха ще нагрея!

Над мен, върху мен, около мен,
дори под кожата ми някаква невидима лава завира.
Все едно нажежено желязо ме изгаря отвътре. Пори ме остра рапира.

В моите вени, в мойте гърди напират алени пламъци, вие се огън.
И дано завали, дано пороя гърми,
защото вече треперя, изригва в недрата ми вулкан, вулкан.

ЕксплоАдирам.

Въздуха ще нагрея!

Над мен, върху мен, около мен,
дори под кожата ми някаква невидима магма завира.
Вътре в моето тяло отдавна два озъбени лъва ръмжат и не спират. Не спират.

И дано ги нахраниш със живо месо,
защото вече треперя, изригва в недрата ми вулкан, вулкан.

ЕксплоАдирам.
ЕксплоАдирам.


Хромозоми

Готова ли си тази вечер
в теб да прибереш моите хромозоми.
Те препускат през глава
към твоята заключена врата.

А между тях има един,
който е най-нетърпелив.
Той ще влезе в твоята стая,
девет месеца ще рови и накрая ще намери…

Готова ли си тази вечер
с мене да споделиш влюбени хромозоми.
Те препускат през глава
към твоята заключена врата.

Когато се разливат хромозоми
космоса спи, а цялата вселена свети.
Искаш ли сега да легнем
и да си направиме едно…


Така нареченият мой живот

Мама се прибира вечерта.
Пие сама. Пие сама.
Баща ми се прибира сутринта.
Влачи крака. Влачи крака.

Аз не се прибирам
въобще у дома, у дома.
Защото само на определени тайни места
мога да си проветря ума.

Вися на тротоара
и си чешам носа.
Блея във небето,
самолетите броя,

а бавно покрай мен
преминава и ми се смее сега
така наречения мой живот.
Така наречения мой живот.

Сестра ми се прибира около два.
Не е сама. Не е сама.
Брат ми се изгуби някъде по света.
В друга страна. В друга страна.

Аз не се прибирам
въобще у дома, у дома.
Защото само на определени тайни места
мога да си проветря ума.

Вися на тротоара
и си чешам носа.
Блея във небето,
самолетите броя,

а покрай мен преминава бавно
и ми се смее сега
така наречения мой живот.
Така наречения мой живот.

„Мама те обича!“
„Татко те обича!“
Но слънцето пече, тече река Амур,
така наречения мой живот е конфитюр.
Така наречения мой живот е конфитюр.


2.0.0.1

Той е тук за малко. Той е временно минаващ.
2.0.0.1, помогни му!
Един човек не знае пътя. Това съм аз.
Един човек нетърпеливо чака нещо да се случи.
Чака своята експлозия.
Един човек отказва да мечтае за собствения си живот.
Това съм аз.
Той мисли, че утре няма нищо различно, важно, интересно.
Нищо, което да струва усилията на неговата кръв,
на неговия сърдечен мускул. Нищо.
Той бяга от себе си.
Един човек иска да се спаси от себе си.
Това съм аз. 2.0.0.1, помогни му!
2.0.0.1, слушам ви!
Един човек е яростен на целия свят,
защото светът го лиши от врагове, от очевидности, от романтика.
Сега той трябва да решава в кой бог да вярва,
в коя страна да бъде, къде да работи, с кого да остарее заедно.
Трябва да решава за всичко.
Един човек вижда, чува, усеща с кожата си
края на света, края на света,
края на света, краха на света.

Той не разбира всяка лъжа,
твоята двойна мисъл,
той намира смисъл в други неща, в други неща.
Не го блъфирай! Не го блъфирай!
Не го блъфирай! Той мрази това!

Един човек е спрял на пътя. Това съм аз.
Той е тук за малко. Той е временно минаващ.
Той отдавна е емигрирал в интернет,
в себе си, в други неща.
Един човек се чувства най-добре, когато танцува сам.
Всеки допир с тяло, с поглед, с някой го изнервя.
2.0.0.1, помогни му!
2.0.0.1, слушам ви!
Един човек се облича като другите, говори като другите,
носи техните вируси, техните татуировки.
Поглъща порно и насилие от телевизора.
Един човек не разбира:
човек убива човек, човек забравя калта.
Един човек не разбира това. Не разбира това!
Един човек вижда, чува, усеща с кожата си
края на света, края на света,
края на света, краха на света!


Силикон

Раз, два, раз, два –
дясна ръка, лява ръка,
мускули, маса, мускули, маса,
силикон, силикон, силикон.

Тя е много добра – съвършената жена.
Тя е много добра – стопроцентова жена.
Тя е много добра – хилядаволтова жена.
Тя е много добра – невероятната жена.
Тя е много добра – силиконова жена.
Тя е много добра – перфектната жена.
Разбира от много неща, умна, ерудирана е.
Тя е много добра – еманципирана жена.

С нея всичко е наред.
С нея всичко е наред.
Но не може да ми прави,
не може да ми прави,
не може да ми прави… омлет!

Тя е много добра – последователна.
Тя е силна жена – прави упражнения:
Раз, два, раз, два –
дясна ръка, лява ръка,
мускули, маса, мускули, маса,
силикон, силикон, силикон.
Тя е много добра, ослепителна жена.
Напарфюмирана жена,
гримирана жена, гримирана жена.
Тя е много добра – съвършената жена.
Тя е много добра – стопроцентова жена.

С нея всичко е наред.
С нея всичко е наред.
Но не може да ми прави,
не може да ми прави,
не може да ми прави… омлет!


Исмаил сигурно…

Ти не го разбираш, нали, нали?
Името му смешно звучи, нали?
Ала той живее тук.
Живее близо в къщата до теб.
Иди и виж.

Исмаил сигурно също обича много
своите две деца, хубавата си жена.
Исмаил сигурно също им казва:
севийорум сизи, севийорум сизи.

Ти не го познаваш, нали, нали?
Той се моли често на своите богове.
Той говори често на неговия странен език.

Но Давид сигурно също обича много
своите две деца, хубавата си жена.
И Давид сигурно също им казва:
ани оев етхем, ани оев етхем.

Нищо не разбираш, нали, нали?
Много те нервира, нали, нали?
Ала той живее тук.
Живее зад прозореца до теб. Надникни.

Гарабед сигурно също обича много
своите две деца, хубавата си жена.
Гарабед сигурно също им казва:
гъсирирем.

Името му не е като твоето.
Тъмната му кожа не е като твоята.
Много те нервира.
Но преди да го удариш спри. Помисли.

Че Сали сигурно също обича много
своите две деца, хубавата си жена.
И Сали сигурно също им казва:
дехав тумен, дехав тумен.
Ала той сигурно също им казва:
Обичам ви. Обичам ви. Обичам ви.


Твоя сайт

Бях Исус, твоят Буда, твои личен Мохамед,
ала ти се изгуби в тъмен мегабайтов нет.
Ала ти се затвори във виртуален свят.
Търся те, но не мога… къде изчезнала си пак?

Как да проникна в тебе?
Бих станал хакер зъл.
Хайде, разкрий ми своята парола,
за да сърфирам в твоя сайт.

Даже бих станал вирус, бих ти изпратил файл.
Ей така, за да срина твоя защитен вал.
Търся те, чатвам дълго, кликвам тук и там.
Себе си ще ъпгрейдвам, дано да не бъда пак сам.

Как да проникна в тебе?
Бих станал хакер зъл.
Хайде, разкрий ми своята парола,
за да сърфирам в твоя уебсайт.
Твоя сайт.


В ефира на света

Стиснали оръжие, униформени мъже,
притаени чакаме знака.
В подстъпите на нощта сме готови за стрелба,
ала още чакаме знака.

Ето го сигнала някъде зад мен,
чува се команда от CNN.
Значи може да почва новата война,
хвърлят в атака цялата армия.

Обективите следят всяка наранена плът,
всеки изстрел от куршум точен.
Изключителен декор, съвършените актьори,
и кръвта е истинска, сочна.

Чува се команда някъде зад мен.
Върви ефира на CNN.
Значи продължава новата война,
Летя в атака с цялата армия.

Дали да бъдеш или не, щом светът е променен,
щом си само някакъв кадър.
Изключителен актьор в съвършения декор,
но сценария не ти допада.

Чува се команда някъде зад мен.
Върви ефира на CNN.
Никой да не спира новата война
докато не свърши лентата.

Виждаш ли, майко, аз съм звезда!
Гърмя в ефира на света, на света.
Аз съм героя на новата война.
Атака след атака с цялата армия.


Там ще избягаме, там ще се скрием

Казваш, че вече не можеш да караш така.
Как ти е трудно и колко ти струва това.
Имаш мечти, но живота ти друг е сега –
пропадна в тъмна вода.

Вечер си мислиш за хиляди лоши неща.
Нощем сънуваш, че няма да няма да видиш брега.
Ти беше вятър. Кой те събори така?
Пропадна в тъмна вода.

Всичко, което започна във дъното, спря.
Нищо не става така както искаш сега.
Не ти провървя, ти се преви,
после заплака от страх и безсилие.

Мразиш света. Мразиш света. А не бива.
Изтупай праха, хайде стани!
Моля те само недей се предава,
не бива! Не бива.

Някъде има зелени поляни,
там ще избягаме, там ще се скрием.
Някъде при езерата спокойни,
където пасат стада от бизони.

Някъде, където Америка още не е открита
и никой не знае, че Земята е кръгла.
Добри племена продължават да вярват,
че слънцето спира да свети, защото почиват си боговете.

И няма да срещнем McDonald’s, Windows, Coca cola,
някъде, някъде.
Казваш, че вече не можеш да караш така.
Казваш, че тръгваш си, само не знаеш кога.