Революция

Революция (обложка)

1. Работа
2. Домиле ми, ягодо
3. Дай ми поне
4. Бела съм, бела
5. Самба де алкохол
6. Една жена
7. Лиде Тудоро
8. Ивана
9. Най-желаното не сторих
10. Ще ходиме на Варна

 


bandcamp

Издаден: 7 декември 1995
Издаден от: Пайнер
Музиканти:
Стефан Вълдобрев – вокал, китари, клавишни /песни 2,6,7,9/
Камен Донев – вокал
Мая Бежанска – вокал
Стоян Янкулов – ударни и перкусии
Веселин Иванов-Еко – бас
Иван Лечев – китари /песни 1,3,5,10/
Васил Пармаков – клавишни /песни 4,5,6,10/
Кирил Йорданов – баритон саксофон /песен 1/
Георги Петров – гъдулка /песен 10/
Мирослав Мирчев, Даниел Иванов – китари /песен 4/
Борис Даскалов – хармоника /песен 8/
Атанас Богоев – туба /песен 8/
Бойко Петков – китари /песен 8/
Малина Манчева, Линда Манчева, Йордан Димитров, Русанка Карачивиева,
Стефан Даракчиев, Христо Андреев, Любомира Паскалева – щрайх /песен 3/
Записите са осъществени в студио Сити-София.
Запис и смесване: Бойко Петков
Изпълнителен продуцент: Митко Димитров
Музикален продуцент: Бойко Петков

Работа

Текст: Мая Бежанска, Стефан Вълдобрев, Камен Донев
Музика: традиционна ромска
Аранжимент и обработка: Стефан Вълдобрев

Обикалям, обикалям от кафе на кафе.
Прибирам се вкъщи и не мога да проумея.
Възможно ли е да живея тъй зле?
Какво да правя, нямам никаква идея.

Работа насам няма, работа натам.
Работа си търся, за да се наям.

Ама не става.
По-лошо става.
Какво остава?
Краят наближава.

Леле-мале, оле-мале, няма накъде.
Черно ми е пред очите, все ми се яде.


Домиле ми, ягодо

Tекст: народен
Музика: българска народна
Аранжимент и обработка: Стефан Вълдобрев

Домиле ми, ягодо
Домиле ми, ягодице
Домиле ми, комшийско девойче
Домиле ми, комшийско девойче

Плаво беше, ягодо
Плаво беше, ягодице
Плаво беше, мене ми годеше
Плаво беше, мене ми годеше

Ама мига, ягодо
Ама мига, ягодице
Ама мига, други преотнеше
Ама мига, други преотнеше

Венчай куме, ягодо
Венчай куме, ягодице
Венчай куме, само не проклинай
Венчай куме, само не проклинай


Дай ми поне

Tекст: Мая Бежанска, Стефан Вълдобрев, Камен Донев
Музика: традиционна ромска
Аранжимент и обработка: Стефан Вълдобрев

Тя ми каза: Край на всичко,
любовта ни е керван от мъка.
И останал сам самичък,
продумах й туй на разлъка.

Дай ми поне тирантите
да не ми откраднат шортите.
Дай ми поне тирантите,
че ми падат панталоните.

Тя ми каза: Ти си беден,
нямаш долари и къща бяла.
Аз, невъзмутимо бледен,
продумах й туй на раздяла.

Тя замина, аз съм вече
птичка весела и лекокрила.
Миналото е далече,
не, не, не, не те обичам, мила.


Бела съм, бела

Tекст: народен
Музика: българска народна
Аранжимент и обработка: Стефан Вълдобрев

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана.

Бела си, бела, бела…

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана.


Самба де алкохол

Tекст: Васил Пармаков
Музика: Васил Пармаков
Аранжимент: Васил Пармаков

Как наболява черният ми дроб,
че не пия ни вода, нито сироп.
Уиски, бира, водка и коняк
в гърлото ми влизат пак.

Хей, тича Деси с чаша във ръка,
аз я гледам със отворена уста.
Момиче младо, има си мерак,
но на мен ми дай коняк.

Цироза, цироза, самба де бразил.
Цироза, цироза, самба де метил.
Цироза, цироза, самба де л’амор.
Цироза, цироза, самба де л’кохол.

Аз вече станах по-велик от теб,
но езикът ми е дървен като чеп.
И чудя се дали е толкоз гот
да лежа на този под.

Дърпаш си концентрата
забрави за жената,
че главата ти се вдървява
и лоши работи стават.

Мадамите гледат с насмешка-
ти за тях си някаква грешка.
Но нейсе, сипи още стотак.
Давай, давай, сипи.


Една жена

Tекст: Стефан Вълдобрев, Камен Донев
Музика: традиционна българска
Аранжимент и обработка: Стефан Вълдобрев

Отвлече ме тя в тайни далечни гори.
Там няма беди и няма неволи.
Обичах я тъй както камък обича водата.
Целувах снагата й гола, от щастие плаках.

Под лунни лъчи невяра, блаженство и свян.
Душата ми бе водопад от акорди.
Фанфари раздираха мрака, камбани ехтяха.
Но колко са пусти сега горите плахи.

Една жена с коси прекрасни
и две очи, тъй дивно черни.
Една жена, обичам я още.
Една жена, чакам я още
в тъмните нощи
да спи до мене.

Аз чакам отново вечер пред твоята къща.
И твоите стъпки жадувам да чуя.
Отминали нашите нощи в сърцето ми тлеят.
И в мрак от тъга любовта ми заспива сама.

Прегръщах те дълго, изпивах дъха ти от радост.
От радост целувах нозете ти боси.
Летяхме в роса от мечти за любов полудели.
И тихо заспиват полята във звездни постели.


Лиде Тудоро

Tекст: народен
Музика: българска народна
Аранжимент и обработка: Стефан Вълдобрев

Либе Тудоро, Тудоро
Либе Тудоро, Тудоро
Знаеш ли, либе, помниш ли,
мари, кога се двама либихме.
Кога се двама либихме,
мари, любовни думи думахме.

Чие е тува стаду,
стаду разпиляну.
От баир на баир,
от чаир на чаир.
Дали Каменову
или Стефанову.
Ниту Каменову
ниту Стефанову.
Най е Майовоту,
чи къде е Мая.
Мая си с кавал свири,
стадото си сбира.

Проклета да е майка ти
Проклета да е майка ти
Проклета да е майка ти,
мари, дето ни двама раздели.
Дето ни двама раздели,
мари, дето ни двама разлюби.


Ивана

Tекст: народен
Музика: българска народна
Аранжимент и обработка: Стефан Вълдобрев

Ивана, Ивана, Ивана…

Събрало се хоро големо, хоро големо.
Ивана хоро, хоро играи, хоро големо.

Ивана, Ивана, Ивана…

Със двои поли, поли шарени, поли шарени.
Със подшити, шити чорапе, шити чорапе.

Ивана, Ивана, Ивана…


Най-желаното не сторих

Tекст: бразилски народен
Музика: традиционна ромска
Аранжимент и обработка: Стефан Вълдобрев

Най-желаното не сторих,
късно е да пей сърцето.
Стига че остават вопли
в устата на морето.

Стига че сълзи остават
и на вятъра в очите.
Най-желаното не сторих
и оплаквам дните.

Мойта скръб е толкоз моя,
кой сега ще я прогони.
Плачех аз за друми ясни,
небеса свободни.

Плачех за пустини глухи,
за пустини с изгрев чуден.
Но душата крачи, бърза,
а светът е муден.


Ще ходиме на Варна

Tекст: Мая Бежанска, Стефан Вълдобрев, Камен Донев
Музика: традиционна ромска
Аранжимент и обработка: Стефан Вълдобрев

Ще ходиме на Варна, на Черно море,
Царевица да берем…

Нямаме пари, обаче зимата ни умори.
Слънчице жадуваме и весели вълни.
Нямаме пари, обаче лятото ни озари.
Нямаме пари, но ето-тръгваме в зори,

Ще ходиме на Варна, на Черно море,
Царевица да берем на Черно море

Всяка сутрин лягам рано
И очите си затварям.
Мисля си: да можех само
Миналото да забравя.
Вечерите тъмносиви,
Обедите недоспани,
Дните скучни и лениви,
Часовете пропиляни,
Покривите остарели,
Гълъбите ненормални
Улиците със варели,
И човеци неутрални,
И трамваи, и табели,
И заспали светофари,
И реклами, и витрини,
Полудели тротоари.
Нямаме, ще ходиме,
Нямаме, ще ходиме,
Нямаме, ще ходиме на…

Лятото на плажа има
Пясъци и жълти дюни.
Платноходките любими
В оранжеви лагуни.
Кораби дебелобузи,
Стадо кривокраки раци,
Ококорени медузи,
Късогледа цаца,
Водни колелета сини,
Ошашавени акули,
Миди, охлюви, делфини,
Водорасли сомнамбули.
Сламени чадъри пеят
Меланхолни канцонети.
Лодките люлеят кея
Със китари и тромпети.
Нямаме, ще ходиме,
Нямаме, ще ходиме,
Нямаме, ще ходиме на…