Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени: Live

1. Да
2. Нов
3. Към
4. Силикон
5. Тя
6. Фойерверк
7. Пропаганда
8. Стреляй
9. Аз ли съм или не съм /feat. Арабел Караян
10. Бряг с цвят най-зелен /feat. Рут Колева
11. Вълк
12. Едно
13. Рай
14. Хромозоми

Бонус CD Live+
1. Хоро през януари
2. Финале гранде
3. Съседите
4. Игра на фантазия
5. Метеор
6. Кючек Ненчо
7. Денят на моето раждане
8. Backgammon Dice
9. Вълдобрево хоро


Bandcamp Spotify Apple Music YouTube Music Аmazon Music Deezer Tidal

Издаден: 1 декември 2013
Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени: Live е концертен албум, записан по време на концерта
на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени в Зала 2 на НДК на 18 май 2012 год.
Албумът включва и бонус CD Live+ с инструментални композиции за кино и театър, записани по време на
„Концерт на Стефан Вълдобрев и националния отбор“ в Народен театър „Иван Вазов“ на 12 април 2009 год.
Музиканти:
Стефан Вълдобрев – вокал
Иван Лечев – китари
Стоян Янкулов – ударни
Веселин Веселинов (Еко) – бас
Мирослав Иванов – китари

Специални гости в „Бряг с цвят най-зелен“:
Михаил Йосифов – тромпет
Кирил Зафиров – тромбон
Венелин Георгиев – саксофо

Музиканти – бонус CD Live+:
Михаил Йосифов – тромпет
Велислав Стоянов – тромбон
Атанас Хаджиев – саксофон, кларинет
Веселин Веселинов (Еко) – бас
Николай Данев (Brown Sugar) – ударни
Милен Кукошаров – пиано
Ирина Стоянова – цигулка
Иван Лечев – китара (в Backgammon Dice)
Стефан Вълдобрев – китара

Звук: Иван Градинаров, Пламен Йотов
Запис: Краси Майски
Запис – бонус CD Live+: Dynacord
Смесване и мастеринг: Искрен Искренов – „Винил Студио“
Мениджър продукция: Катя Тричкова
Продуцент: Стефан Вълдобрев

Да

Очите ти са сини, сини
като синьото на плувен басейн, сини
като река, сини,
сини като лятно небе, сини
като роклята на мама, сини,
сини като синьо във картина на Пикасо, сини,
сини като екран, сини,
сини като турски шалвари,
сини като нощ над Сахара, сини,
като неон, като небе, като сън, като сън.

Ръцете ти са бели, бели
като бялото на порцелан, бели,
бели като пудра захар, бели,
като клавиши на пиано, бели,
бели като усмивката на негър,
бели като гола скандинавка, бели,
бели като бялото на празен лист хартия, бели,
бели като кокаин, бели като майчино мляко, бели
като корема на пингвин,
легнал да се припече по гръб върху айсберг, бели
като яка, като сняг, като сняг.

Да, да, да, да, да, да, да
ти си слънце и вода,
ти си слънце и вода!

Косите ти са черни, черни
като загоряло дъно на казан, черни
черни като черен облак на небето, черни
черни като две череши, паднали случайно на земята,
черни като космос,
черни като вечерта, черни като сутринта,
черни като котарак,
седнал на терасата да гледа как
се пълнят улиците със сърдити хора, черни
като опашката на врана,
черни като черното сако на коминочистача, черни
като катран, като дъжд, като дъжд.


Нов

Сладка вина разлива нощта.
Шампанско – заря изригва сега.
От радост крещя, размахвам крила.
…какво от това…
Звезди и планети танцуват.
Млечен път се втурва насам.
Пулсира кръвта и въздуха спря.
Плуват под мене хълмове и реки.
Летя. Летя. Летя.

Моя любов, заедно с теб светът е нов.
Моя любов, заедно с теб и аз, с теб и аз съм нов, нов, нов.

Докосвам върха на мокра гора.
И ето ме в Рим, в Прага, в Берлин.
…какво от това…
Плуват под мене хълмове и реки.
Летя. Летя. Летя.

Моя любов, заедно с теб светът е нов.
Моя любов, заедно с теб градът е нов.
Моя любов, заедно с теб сънят е нов.
Моя любов, заедно с теб и аз, с теб и аз съм нов, нов, нов.


Към

Някой ден
както се тревожиш
дай ми, дай ми,
подай ми ръка.
Ако търсиш остров
или сянка –
тичай към мен, към мен.

Все към мен, все към мен,
все към мене тичай,
къщите събаряй,
над улиците прелети!

Някой ден, някъде,
някой те обича.
Имам осем тайни,
ела насам и ги вземи!
Все към мен, все към мен…

Някой ден,
както пиеш чая
дай ми, дай ми,
подай ми ръка!
Ако търсиш остров
или сянка –
тичай към мен, към мен.

Все към мен, все към мен,
все към мене тичай,
къщите събаряй,
над улиците прелети!

Някой ден, някъде,
някой те обича.
Имам осем тайни,
ела насам и ги вземи!
Все към мен, все към мен…


Силикон

Раз, два, раз, два –
дясна ръка, лява ръка,
мускули, маса, мускули, маса,
силикон, силикон, силикон.

Тя е много добра – съвършената жена.
Тя е много добра – стопроцентова жена.
Тя е много добра – хилядаволтова жена.
Тя е много добра – невероятната жена.
Тя е много добра – силиконова жена.
Тя е много добра – перфектната жена.
Разбира от много неща, умна, ерудирана е.
Тя е много добра – еманципирана жена.

С нея всичко е наред.
С нея всичко е наред.
Но не може да ми прави,
не може да ми прави,
не може да ми прави… омлет!

Тя е много добра – последователна.
Тя е силна жена – прави упражнения:
Раз, два, раз, два –
дясна ръка, лява ръка,
мускули, маса, мускули, маса,
силикон, силикон, силикон.
Тя е много добра, ослепителна жена.
Напарфюмирана жена,
гримирана жена, гримирана жена.
Тя е много добра – съвършената жена.
Тя е много добра – стопроцентова жена.

С нея всичко е наред.
С нея всичко е наред.
Но не може да ми прави,
не може да ми прави,
не може да ми прави… омлет!


Тя

Ей тъй – както вървя,
някой спира ме, хваща ме за ръка.
Ах, каква жена!

Ела, кимва ми тя
и отваря небрежно една врата.
Вътре – тъма.

Лягам до нея. Търся къде е
топлия дъх, топлия дъх.
Тя ми се смее. После запява
ето така, ето така…

И тъй, казва ми тя,
ти си вече мъж, аз вече съм жена.
И какво сега?

Ела, хваща ме тя,
и отново се галим уста в уста
чак до сутринта.

Краката треперят, ушите пищят!
Нямам дъх, нямам дъх!
Тя ми се смее. После си тръгва
ето така, ето така…


Фойерверк

Една стара история, обикновена история –
той слиза от хълм зелен,
тя – прошепва „Легни до мен, легни до мен!“

Гледай сега, гледай деня-хубав,
слети, двамата слети…

Една стара история –
на колене той моли я,
не зная как да ти го обясня, обясня.
Става дума, че не искам
нищо повече от това
да остарея заедно със теб,
да ме направиш по-добър човек!

Тръгваме боси,
пътят не е лек,
но сега ще бъдеш мое слънце,
аз пък-слънчоглед, слънчоглед!

И след хиляди години пак ще те желая – фотографиран до теб.
И след хиляди години ще ни изкопаят под дебелия лед.
Голи говорим и целуваме ги всички наред,
голи говорим, за да чуят следващия куплет.
За да чуят:

Един човек е по-голям от целия свят, от целия свят!
Една любов е океан, ще го преплувам!
Един живот не е живян, щом не си треперил за някого,
ако сърцето не е било фойерверк, фойерверк!


Пропаганда

Пропагандирай!

Паралелепипедоподобен папарак подскача.
Папараците решиха пропагандната задача:
Апарата щрака, публиката плаче,
пропага, пропага, пропагандата се прави така:

Политикопорнографен примитив подскача,
а до него проповядват планетарните водачи.
Камерата се върти, а публиката плаче.
Пропага, пропага, пропагандата се хвърля в атака.

По-добре, по-добре, по-добре пропагандирай!

Браво за маневрата на бомбандировача.
Пропагандата възпя кръвта на жертви и палачи.
Апарата щрака, публиката плаче,
пропага, пропага, пропагандата се прави така:

Пресипнал пес парапетите по сцената прескача,
рокендрола се превърна в жалък палячо.
Камерата се върти, а публиката плаче.
Пропага, пропага, пропагандата се хърля в атака.

Пак пропаганда! Пак пропаганда! Пак пропаганда!

Гандапропага, пагандапропагандирай!
Гандапропага, пагандапропагандирай!

Пак пропаганда! Пак пропаганда! Пак пропаганда!


Стреляй

Ако бях това, което си сега,
щях да зарева от срам.
Щях да окача примка на врата
или да се спра, не знам.

Ако бях слуга, както ти сега,
ако бях на теб, щях да полудея.
Някога дали ще благоволиш
да си по-добър, да си по-красив.

Ако бях това, което си сега,
щях да сложа сам финал.
Непременно щях да се преродя.
Непременно щях да се сменя.

Хайде смело виж в огледалото,
кой трепери там, кой трепери там?
Пръстите сложи върху спусъка,
поеми си дъх. И сега чак

насочи ръка, стреляй!
насочи ръка, стреляй!
Прицели се и стреляй!
Протегни ръка.

Ако бях това, което си сега,
скоро щях да се запаля сам.
Щях да сложа край, вече осъзнал
своята съдба, своя провал.

Хайде смело виж в огледалото,
кой трепери там, кой трепери там?
Пръстите сложи върху спусъка,
поеми си дъх. И сега чак

насочи ръка, стреляй!
насочи ръка, стреляй!
Прицели се и стреляй!
Протегни ръка.

Ще ти подаря ядрена глава,
влажен динамит, тротил, цветя.
Ако бях това, което си сега,
мой приятелю, бих се взривил.


Аз ли съм или не съм

Един човек върви зад мен.
Обръщам се, а няма никой.
И така – всеки ден.

Прониква в мене и пониква.
От гърлото ми глупаво наднича.
Обича ме. Флиртува с моите очи.
От зъбите ми си тъкми усмивка.

С моят глас мълчи – свенливко.
Усещам скелета му грапав,
заплетен между мойте стави.
Мъча се да го отпратя – не става.

Отдавна в тялото ми се засели.
Без да пита връхлетя.
Нахълта целият.
Сега.

Наконтен със пижама на цветя,
Събужда се и ляга в мен.
И така – всеки ден.

Аз ли съм или не съм.


Бряг с цвят най-зелен

Сламено поле и една река накрая
Там слънцето пече, ето за това мечтая
Раница, колело, дъх на сено, дъх на сено
Раница и колело, тръгвам пак,
come on, come on, към онзи…

Бряг със цвят най-зелен,
където беше май всеки ден
Там изоставихме смеха,
там потъна радостта
Където чака ме пак колело,
един далечен бряг и сено
Бях изгубил пътя, но
намерих праг пак, имам пред себе си
дом, дом, дом,
пам-парам-па, дом, дом, дом

Дървена веранда, проветрена стая
Ти ми се усмихваш, докато приготвям чая
Неоправено легло, дъх на сено, дъх на сено
Неоправено легло, тръгвам пак,
come on, come on, към онзи

Някъде чудеса, случват се нали
Знам място по-добро
Кажи къде е то…

Бряг със цвят най-зелен,
където беше май всеки ден
Там изоставихме смеха,
там потъна радостта
Където чака ме пак колело,
един далечен бряг и сено
Бях изгубил пътя, но
намерих праг пак, имам пред себе си
дом, дом, дом, пам-парам-па.. .


Вълк

Толкова тъга вечер по земята.
Тайнствени мъгли пълзят над блатата.
Отварям очи към прохладния вятър,
гората мълчи, пристига луната –
кръгла, бяла, златна, узряла.
Бягам натам, вия сам!

Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме влудява!

Всички хора спят вечер по земята.
Аз се взирам дълго в моята любима и добра позната.
Препускам към нея по бял лунен път,
тревожен и сам – едва усмихнат вълк.
Луната тънцува, властва, лудува.
Луната беснее и буйства.
Лее се лунна река на всички страни.
Бягам натам, вия сам!

Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме изгаря!
Широката луна пак ме пленява!


Едно

Две луни
не могат да целунат две слънца.
Две вълни
едва, едва се срещнат и се разделят.

Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но

две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.

Две очи …
Две следи
една към друга тичат, но уви.
Две очи,
едва сега разбират колко са сами.

Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но

две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.
Две сърца…в едно…
Две тела…в едно…


Рай

Любовта – това е
сладък пай от рая.
Всеки час – сласт, страст.
Тя мир не знае.
Тя мир не знае.
Покой не знае тя.

Похотта – и тя е
гладък път през рая.
Всеки ден – грях, смях.
Тя мир не знае.
Тя мир не знае.
Покой не знае тя.

И кой отхвърля тази наслада?
Но този рай води в ада.
Този рай води в ада.

Любовта – това е
първи грях във рая.
Всеки час – сласт, страст.
Тя мир не знае.
Тя мир не знае.
Покой не знае тя.

И кой отхвърля
тази наслада?
Страст, власт, чар, сласт,
дъх, дух, стръв, кръв,
грях смях, плач, страх,
брак, мрак, пух и прах,
днес – плът, утре – път,
ярост и безумие,
преди, след и сега,
любовта … похотта…
дива, дива, дива, дива,
груба, сляпа, дива
буйства в нас …
страст, власт,
път, плът, стръв,
да, това е рай и то какъв
рай, рай, рай, рай …
Но този рай води в ада.
Този рай води в ада.


Хромозоми

Готова ли си тази вечер
в теб да прибереш моите хромозоми.
Те препускат през глава
към твоята заключена врата.

А между тях има един,
който е най-нетърпелив.
Той ще влезе в твоята стая,
девет месеца ще рови и накрая ще намери…

Готова ли си тази вечер
с мене да споделиш влюбени хромозоми.
Те препускат през глава
към твоята заключена врата.

Когато се разливат хромозоми
космоса спи, а цялата вселена свети.
Искаш ли сега да легнем
и да си направиме едно…


Backgammon Dice

You’re rolling to the left, then you’re rolling to the right, yo.
I’m pulling up the blacks, than I’m pulling up the whites, yo.
I throw you once, I throw you twice,
Backgammon dice, backgammon dice.
I throw you once, I throw you twice,
Backgammon, come on, come on, take me

Back to the place I remember,
Back to my Wonderland, I
Don’t know how I lost my heart,
But now you promise me a whole new start, I gotta
Pack and go back where I belong, I wanna
Ride my bike, but not alone.
Whatsoever number comes
I’m going back, backgammon dice’s taking me

Home, Home, Home…
Home, Home, Home…
Home, Home, Home…

Take me to the point, take me to the other side, yo.
Once I hit the bottom, now I see the light, yo.
You tell me once, you tell me twice,
Backgammon dice, backgammon dice,
You tell me once, you tell me twice,
Backgammon, come on, come on, tell me:

„In your game you decide every move, every single thing!“

Be stronger than before! -I will be even more!
Be stronger than before! -I will be even more!
Be stronger than before! -I will be even more!
Be stronger than before! -I will be even more!

Back to the place I remember,
Back to my Wonderland, I
Don’t know how I lost my heart,
But now you promise me a whole new start, I gotta
Pack and go back where I belong, I wanna
Ride my bike, but not alone.
Whatsoever number comes
I’m going back, backgammon dice’s taking me

Home, Home, Home…
Home, Home, Home…
Home, Home, Home…