20 години …към (юбилейно ремастерирано издание)

1. Нов
2. Към
3. Едно
4. Да
5. Тя
6. Не
7. Мъж
8. Вълк
9. Как
10. Рай
11. Ето така (нова версия на песента „Тя“)

 


Spotify Apple Music YouTube Music Аmazon Music Deezer Tidal

Издаден: 12 юли 2018
Музика и текст: Стефан Вълдобрев
Аранжименти: Иван Лечев, Стоян Янкулов, Веселин Веселинов (Еко), Стефан Вълдобрев
Аранжимент на „Ето така“: Обичайните заподозрени
Музиканти:
Стефан Вълдобрев – вокал
Иван Лечев – китари
Веселин Веселинов (Еко) – бас
Стоян Янкулов – ударни
Мирослав Иванов – китари (в „Ето така“)
Записите на оригиналния албум „…към“ са осъществени в „Скай Студио“ в периода юли – октомври 1998 г.
Запис и смесване: Иван Градинаров
Записът на „Ето така“ е осъществен през юни 2018 г.
Ремастериране (юни 2018 г.): Димитър Ганчев – Хахо мюзик
Продуцент: Стефан Вълдобрев

Нов

Сладка вина разлива нощта.
Шампанско – заря изригва сега.
От радост крещя, размахвам крила.
…какво от това…
Звезди и планети танцуват.
Млечен път се втурва насам.
Пулсира кръвта и въздуха спря.
Плуват под мене хълмове и реки.
Летя. Летя. Летя.

Моя любов, заедно с теб светът е нов.
Моя любов, заедно с теб и аз, с теб и аз съм нов, нов, нов.

Докосвам върха на мокра гора.
И ето ме в Рим, в Прага, в Берлин.
…какво от това…
Плуват под мене хълмове и реки.
Летя. Летя. Летя.

Моя любов, заедно с теб светът е нов.
Моя любов, заедно с теб градът е нов.
Моя любов, заедно с теб сънят е нов.
Моя любов, заедно с теб и аз, с теб и аз съм нов, нов, нов.


Към

Някой ден
както се тревожиш
дай ми, дай ми,
подай ми ръка.
Ако търсиш остров
или сянка –
тичай към мен, към мен.

Все към мен, все към мен,
все към мене тичай,
къщите събаряй,
над улиците прелети!

Някой ден, някъде,
някой те обича.
Имам осем тайни,
ела насам и ги вземи!
Все към мен, все към мен…

Някой ден,
както пиеш чая
дай ми, дай ми,
подай ми ръка!
Ако търсиш остров
или сянка –
тичай към мен, към мен.

Все към мен, все към мен,
все към мене тичай,
къщите събаряй,
над улиците прелети!

Някой ден, някъде,
някой те обича.
Имам осем тайни,
ела насам и ги вземи!
Все към мен, все към мен…


Eдно

Две луни
не могат да целунат две слънца.
Две вълни
едва, едва се срещнат и се разделят.

Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но

две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.

Две очи …
Две следи
една към друга тичат, но уви.
Две очи,
едва сега разбират колко са сами.

Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но

две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.
Две сърца…в едно…
Две тела…в едно…


Да

Очите ти са сини, сини
като синьото на плувен басейн, сини
като река, сини,
сини като лятно небе, сини
като роклята на мама, сини,
сини като синьо във картина на Пикасо, сини,
сини като екран, сини,
сини като турски шалвари,
сини като нощ над Сахара, сини,
като неон, като небе, като сън, като сън.

Ръцете ти са бели, бели
като бялото на порцелан, бели,
бели като пудра захар, бели,
като клавиши на пиано, бели,
бели като усмивката на негър,
бели като гола скандинавка, бели,
бели като бялото на празен лист хартия, бели,
бели като кокаин, бели като майчино мляко, бели
като корема на пингвин,
легнал да се припече по гръб върху айсберг, бели
като яка, като сняг, като сняг.

Да, да, да, да, да, да, да
ти си слънце и вода,
ти си слънце и вода!

Косите ти са черни, черни
като загоряло дъно на казан, черни
черни като черен облак на небето, черни
черни като две череши, паднали случайно на земята,
черни като космос,
черни като вечерта, черни като сутринта,
черни като котарак,
седнал на терасата да гледа как
се пълнят улиците със сърдити хора, черни
като опашката на врана,
черни като черното сако на коминочистача, черни
като катран, като дъжд, като дъжд.


Тя

Ей тъй – както вървя,
някой спира ме, хваща ме за ръка.
Ах, каква жена!

Ела, кимва ми тя
и отваря небрежно една врата.
Вътре – тъма.

Лягам до нея. Търся къде е
топлия дъх, топлия дъх.
Тя ми се смее. После запява
ето така, ето така…

И тъй, казва ми тя,
ти си вече мъж, аз вече съм жена.
И какво сега?

Ела, хваща ме тя,
и отново се галим уста в уста
чак до сутринта.

Краката треперят, ушите пищят!
Нямам дъх, нямам дъх!
Тя ми се смее. После си тръгва
ето така, ето така…


Не

Не помня лицето.
Не помня ръцете, очите.
Не помня веслата,
с които отплува съня.
Безумната нощ,
небето над нас
и луната.
Не помня зимата,
не помня вятъра,
не помня залеза,
не помня лятото.
Не помня косите.
Не помня сърцето, очите.
Не помня веслата,
с които отплува съня.
Безумната нощ,
небето над нас
и тревата.
Не помня зимата,
не помня вятъра,
не помня залеза,
не помня лятото.
Не помня.


Mъж

Седем жени имат седем мъже,
имат седем рокли, седем гривни,
пръстените – седем по седем.

Седем мъже чакат седем жени,
чакат седем дена, седем нощи,
седем часа, седем по седем.

А аз не съм обичал никога до този миг.
И аз не мога, не мога да се променя.
Аз съм никакъв мъж.

Седем жени чакат седем мъже,
чакат седем бели, седем жълти,
седем сини – седем букета.

Седем деца имат седем бащи,
имат седем топки, седем кукли,
сладоледи – седем по седем.

А аз не съм обичал никога до този миг.
А аз не съм обичал никога преди.
А аз не съм обичал никога до този миг.
И аз не мога, не мога да се променя.
Аз съм никакъв мъж.


Вълк

Толкова тъга вечер по земята.
Тайнствени мъгли пълзят над блатата.
Отварям очи към прохладния вятър,
гората мълчи, пристига луната –
кръгла, бяла, златна, узряла.
Бягам натам, вия сам!

Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме влудява!

Всички хора спят вечер по земята.
Аз се взирам дълго в моята любима и добра позната.
Препускам към нея по бял лунен път,
тревожен и сам – едва усмихнат вълк.
Луната тънцува, властва, лудува.
Луната беснее и буйства.
Лее се лунна река на всички страни.
Бягам натам, вия сам!

Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме изгаря!
Широката луна пак ме пленява!


Как

Мила моя, ти си чаша,
пълна с неподвижна течност.
Искаш ли така да я разклатя?
Казвам ти, така ще я разклатя,
че да се усетиш вечна!

Мила моя, цяла вечер
погледа ми с твоя се преследва.
Искаш ли така да го настигна?
Казвам ти така ще го настигна,
че да се събудиш вечна!

Този бар … сред толкоз хора …
Роклята ти в тъмното пулсира.
Някой сякаш е полял със водка
кожата и бялата ти шия.
Мила моя, пак ти казвам,
искаш ли така да я попия?
Господи, така ще я попия,
че да ахнеш в сладък спазъм!

Как ли оттук да те примамя,
как ли да те скрия?
Цялата да си моя само,
пак не ми стига.


Рай

Любовта – това е
сладък пай от рая.
Всеки час – сласт, страст.
Тя мир не знае.
Тя мир не знае.
Покой не знае тя.

Похотта – и тя е
гладък път през рая.
Всеки ден – грях, смях.
Тя мир не знае.
Тя мир не знае.
Покой не знае тя.

И кой отхвърля тази наслада?
Но този рай води в ада.
Този рай води в ада.

Любовта – това е
първи грях във рая.
Всеки час – сласт, страст.
Тя мир не знае.
Тя мир не знае.
Покой не знае тя.

И кой отхвърля
тази наслада?
Страст, власт, чар, сласт,
дъх, дух, стръв, кръв,
грях смях, плач, страх,
брак, мрак, пух и прах,
днес – плът, утре – път,
ярост и безумие,
преди, след и сега,
любовта … похотта…
дива, дива, дива, дива,
груба, сляпа, дива
буйства в нас …
страст, власт,
път, плът, стръв,
да, това е рай и то какъв
рай, рай, рай, рай …
Но този рай води в ада.
Този рай води в ада.


Ето така

Ей тъй – както вървя,
някой спира ме, хваща ме за ръка.
Уу, каква жена!

Ела, кимва ми тя
и отваря небрежно една врата.
Вътре – тъма.

Лягам до нея. Търся къде е
топлия дъх, топлия дъх.
Тя ми се смее. После запява
ето така, ето така…

И тъй, казва ми тя,
ти си вече мъж, аз вече съм жена.
И какво сега?

Ела, хваща ме тя,
и отново се галим уста в уста
чак до сутринта.

Краката треперят, ушите пищят!
Нямам дъх, нямам дъх!
Тя ми се смее. После си тръгва
ето така, ето така…

Рипни Калинке, да тропниме,
да са пукат душманине.
Рипни Калинке, да тропниме,
да са пукат душманине.
Да са пукат душманине –
хем и мойне, хем и твойне.
Да са пукат душманине –
хем и мойне, хем и твойне.