 |
списание "Паралели"
02.12.2004 |
Десетката на Стефан Вълдобрев
Известни личности от България разказват за десет любими неща в своя живот. Подреждането е произволно, а не на принципа на класацията
Само сухите факти за Стефан стигат, за да запълнят малкото място за представяне на героите в нашата рубрика - той е изиграл десетки роли в театъра и киното, автор е на музиката на над 50 спектакъла и 8 филма, издал е 7 албума, автор е на първия български саундтрак "Пансион за кучета" съвместно с Арабел Караян и на стихосбирката "Катапулт". Истината е, че каквото и да прави, Стефан го прави добре и с хъс. Дали това не идва от родната му Стара Загора - града на липите и поетите? И въпреки че за разлика от родните звезди еднодневки ученикът на Тодор Колев и Крикор Азарян е скромен и ненатраплив, в годините той получи заслужени овации - от "Аскеер" през двукратния приз за изпълнител на годината на телевизия ММ до наградата за най-добра главна мъжка роля във филма "Изпепеляване" от 26-я фестивал на българското кино "Златната роза 2004".
Футболът
Едно от любимите ми неща изобщо е футболът. Това е моя страст, която продължава вече 25 години. Когато бях малък, футболната топка беше нещо като част от облеклото, от ученическите ми принадлежности. Ритах във всяка свободна минута, навсякъде. Събирах снимки на отбори, знаех всеки резултат и всяко важно събитие от Световното в Аржентина насам. Сега по-малко играя, а повече гледам, но удоволствието и тръпката са същите. Особено ако става дума за английския футбол. В Premiership има мачове, които са като произведения на изкуството - с начало, завръзка, развитие, кулминация и брилянтна развръзка!
Есента
Зимата ме сковава, пролетта вече я няма, лятото ме изкарва от релси, но дойде ли есента - настъпва някаква блажена хармония. Есента ме уравновесява, центрира ме. Топлите цветове на дърветата, мекото слънце - действат ми успокояващо. Есента (парадоксално, понеже е в залеза на годината) всъщност е начало: нова учебна година, нов сезон в театъра, ново футболно първенство. Правиш си планове, имаш надежди…
Женското тяло
Смятам, че природата не е създала нищо по-съвършено от женското тяло. Извивките на ханша, бедрата, гърдите, шията…! Понякога може да ти се завие свят от такова изобилие на красота - особено по улиците на България.
Хотелските стаи
Винаги са ме впечатлявали историите за писателите, които живеят в хотелски стаи. Сигурно го правят, за да усещат, че са в движение, а не в покой. Харесват ми хотелските стаи. Стандартът им е един и същ - легло, гардероб, плот, TV, минибар, баня - но всъщност те винаги са различни. В тях има особена завършеност, подреденост. Никакви излишества, но и никакви липси. Харесвам идеята, че съм там само за да прекъсна и продължа едно пътуване. Щом съм в хотелска стая, значи пътувам.
Пътуването
Да пътувам и да виждам нови места за мен е неописуемо удоволствие. Където и да отидем на турне по света, винаги обикалям колкото се може повече. Най-много обичам с влак. Често вземаме коли под наем - веднъж прекосихме целите Алпи от запад на изток и обратно само за да видим езерата в Северна Италия. Когато сме в автобус, сядам на предната седалка до шофьора, слагам си слушалки, пускам си музика и съзерцавам пътя. Това е оптималният ми начин за релаксиране. А сиво и зелено - моята любима комбинация: цветът на асфалта и тревата покрай него.
Музиката
Естествено - музиката. Няма човек на света, който да не я харесва. От 5-годишен музиката е част от живота ми - в началото като хоби, сега вече и като професия. Иначе слушам практически всякаква музика (без, разбира се, чалга или попфолк, или прасета на мезета, или ферари с цвят червен и други подобни нелепици). Напоследък в плейъра ми най-често са квартетите на Бетовен, "Ред Хот Чили Пепърс" и едни кубинци - Vieja Trova Santiguerra.
Тишината
Ежедневието ми е прекалено динамично - постоянни контакти с хора, безброй проекти, репетиции с колеги, през вечер представление пред поне 400 души… Затова понякога копнея за двадесетина минути пълна тишина. Тогава се получава един хубав миг на проясняване.
Киното
Като дете прекарвах лятото при баба и дядо на село. Най-любимото ми занимание беше да гледаме филми и след това да ги разиграваме с момчетата от махалата. Киносалонът беше от ония с дървените седалки, дето, като влезеш, замирисва на влага и хлад. Човекът, който отговаряше за него, се казваше бате Кемал. Всяка неделя той се качваше на колелото си и караше 30 километра до Казанлък. И обратно, за да донесе кутиите с новия филм. Понеже нямахме търпение, ние го чакахме още на табелата на селото и му правихме шпалир, съпровождайки го до читалището. Странното беше, че той седеше наопаки - с гърба към волана, и въртеше педалите назад, а пък колелото се движеше напред. Кутиите с лентата подскачаха в теления багажник, а ние ги подпирахме отстрани, защото бяха по-ценни от съкровище. Този епизод сега ми изглежда като от филм на Фелини и ми помага да запазя някакъв детски ентусиазъм по отношение на киното. Ходя много често да гледам филми. Най-любимият ми момент е, когато чуя звука от механиката на прожекционния апарат и светлинният лъч прелети над мен, за да финишира върху екрана.
Discovery Channel
От няколко години Discovery, а съвсем отскоро и History Channel безапелационно са настаниха в десетката на любимите ми неща. Зяпам ги с часове и за разлика от други TV програми мисля, че това не е загуба на време.
Семейството и приятелите ми
Най-любимите и най-важните от всичко друго.
|
|
23.07.2007
17.05.2005
02.12.2004
06.05.2001
05.05.2001
Другите за
Стефан Вълдобрев
публикации в пресата
|
