Няколко дни преди концерта билетите бяха изпродадени и на самия ден закъснелите изчакваха на кея с надеждата, че някой от закупилите билет няма да дойде.

Стефан Вълдобрев, Иван Лечев, Антони Рикев, Атанас Хаджиев, Велислав Стоянов, Дора Кехайова, Милен Кокошаров, Михаил Йосифов, Николай Данев и Петър Момчев вдигнаха публиката на крака. Авторът на шоуто Стефан Вълдобрев избра заглавието му според трите елемента, които съдържаше – музика, театър и кино. В музикалната част прозвучаха творби на Стефан от филми и театрални постановки. Актьорът и драматург Камен Донев представи откъс от новия си спектакъл "Монолог на един учител", а в заключение бе прожектиран късометражния филм на Стефан "Скрито", с който той приключи следването си в прочутата Пражка филмова школа. Балканската музика, която толкова липсва на всички българи в чужбина вдигна градуса на настроението на максимум от самото начало и не му разреши да спадне в продължение на час и половина. "Концерт от такъв мащаб отдавна не е имало в Прага", казваха на слизане от кораба зрителите.

Корабът-театър "Тайнство" е едно от култовите места в Прага. Преди няколко години синовете на Милош Форман вземат големия шлеп под наем от кметството на Прага и всяко лято го превръщат в известна музикална и театрална сцена. Едва ли има известна личност от чешкия културен и обществен живот, която да не е идвала на кораба – да погледа някое представление, или да участва в него.

Преди години Българският клуб ежегодно е организирал пътувания и български вечери на традиционните за Прага увеселителни кораби по Вълтава. Когато се роди идеята тази традиция да се обнови и то именно на кораба на братя Форман, потърсихме програма, която да отговаря на нивото на кораба. Вярваме, че със Стефан и гостите му уцелихме десятката. Не само, защото корабът се препълни, а и защото преобладаваха млади хора – онези, които без да се обърнат напускат България, търсейки по-добър живот. Тяхното оживление и непресторено удоволствие както от концерта, така и от факта, че са заедно, ни убедиха, че именно те са хората, към които трябва да се обръщаме, тъй като те са онези, които трябва да продължат да обичат страната ни и да не я забравят. Защото въпреки идеята, че всички сме членове на едно голямо европейско семейство, никоя от големите нации в това семейство не забравя да се гордее със себе си.

Краят на събитието беше такъв, каквото трябва да е – една голяма опашка от хора искаше да поздрави музикантите и да получи автограф.