 |
специално за сайта
16.05.2001
Лили Дянкова |
Стефан Вълдобрев за албума "Пропаганда, хромозоми, силикон"
- Разграничаваш ли се от "Към"?
- Не, не се разграничавам от "Към", напротив. Този албум много прилича на "Към". Първо по това, че парчетата са много различни едно от друго и всяко от тях си има собствена драматургия. Второ по стила и по начина на писане на песни - самото мислене е подобно. Трето - и този албум е концептуален. "Към" се отнася за любовта, а "Пропаганда, хромозоми, силикон" се отнася за... нещата от живота, от ежедневието. "Аз в света" - нещо такова. Единственото, по което се различават, са тематиката и изразните средства. Според мен има разлика между стил и изразни средства. Стилът ми остава същият, защото аз не мога да избягам от него, обаче изразните средства са други. Общо взето, аз като правя албум, още в началото знам какво искам да кажа, формулирам ясно посланието, което трябва да достигне до хората и чак след това търся изразите средства, чрез които да преведа това нещо. В този албум има страшно много ефектни китари, електронни лупове...
- Какво се е променило за тези три години след "Към"?
- Имам повече страхове. Те са свързани с това, че все по-малко разбирам света, вместо да е обратното. Не са ми ясни механизмите на много от нещата, които стават по света. Това ме кара да се мъча да си обяснявам и този албум е точно това.
- Разкажи историята на всяка песен.
- Общото между всички песни е, че са създадени по време на път. Текстът на "Пропаганда" се роди в Цюрих. Когато бяхме там, един следобед, понеже беше топло времето и в Цюрихското езеро имаше хора, които се къпят, аз слязох да проверя дали е студена водата и се хлъзнах от една дървена тараба барабар с дрехите. Класическо падане от анимационните филми. Сложих дрехите да съхнат, обаче настинах и от близката бензиностанция си купих половин литър уиски и вино, които изпих. Вечерта взех от хотелската стая листи и започнах да пиша някакви работи. На сутринта, като се събудих, видях, че съм написал "пропаганда", "политикопорнографен", "паралепипедоподобен", все думи около "п". Започнах да ги навързвам. "Силикон" се роди, когато бяхме с Арабел в Австрия през октомври да свирим. Бяхме в едно частно имение сред гори и там, в деня преди концерта, се разхождах наоколо и тогава си запях: "Тя е много добра, силиконова жена".
- "Хромозоми"?
- Тогава пътувахме за Берлин във връзка с "Пансион за кучета". "Твоят сайт" - за Италия. "Стреляй" е от Ню Йорк, "Там ще избягаме, там ще се скрием" е в Израел. Когато съм вървял, когато съм говорил с хората, когато съм бил в компания, като някакъв фотограф съм наблюдавал състояния и съм ги описвал.
- "Исмаил сигурно"?
- Нея я записах в последния момент, три дена преди да завършим записите. Но имах идея да бъде такава песен - на различните езици на хората, които живеят в България. Такава идея имам от 2-3 години, хрумна ми докато пътувах в 320 км/ч в един влак от Марсилия за Париж.
- "Така нареченият мой живот"?
- Тя беше най-неготовата песен, измисляше се по време на самите записи, макар че идеята за нея ми дойде в тоалетната на летището в Прага. Много са просторни и комфортни.
Едно от момчетата в студиото каза, че има позната, която е готин вокал - Али. Тя дойде и ги измислихме нещата. "2-0-0-1" - текстът се появи първи, по времето, когато репетирахме "Предградие" в театъра и пак е свързана с пътуванията в Ню Йорк и Австрия.
- Разчиташ ли на същата публика от "Към"?
- Да, но разчитам и на нова публика, която се е създала през тези 3 години. И на двете. Не се страхувам, че ще загубя публиката, която е била по времето на "Към", защото според мен за тези 3 години не съм се променил само аз, а и те. И според мен в същата посока, в която и аз. Задават си същите въпроси, които ги има в албума. И за мен най-важен е пътят, защото искам след време, като се обърна назад, да видя, че е имало някакъв път, а не седене на едно място.
- Разкажи за концепцията на албума.
- Това, което според мен е най-важното, е, че от близо 2 години хората от нашето поколение се делят на 3 категории. Общото между тези 3 категории е, че са емигранти. Едните са емигранти на Запад, те са реални емигранти. Другите са емигрирали в себе си, а третите са емигрирали в Интернет. Според мен всеки от нас абсолютно се вписва в тези 3 категории и този албум е за тях. За техните мисли, за това, от което се страхуват и за което мечтаят, за това, което си мислят преди да заспят вечер.
- Значи не е толкова жизнерадостен?
- Напротив, не може да се каже, че е така. Много от нещата са на ръба на иронията и са представени с чувство на хумор. Според мен по-скоро трябва да ти дава тръпка да се забавляваш, отколкото да те депресира. Целта му не е да те хвърли в размисъл, а да ти приповдигне настроението.
|
|
06.01.2006
01.10.2004
21.06.2003
10.10.2003
16.05.2001
|
