 |
списание "Variety", САЩ
06.05.2001
Еди Кокръл (Eddie Cockrell)
превод: Драгомир Керанов |
Пансион за кучета
Лежерна история, в която се говори за разбити мечти и изгубени надежди, разказана в превърната във вила кучешка колиба. Краткият български игрален филм "Пансион за кучета" е много дълъг що се отнася до земния му сюрреализъм и лудориите на осемдесетгодишните му герои, но и много кратък, ако погледнем повествователната му конструкция и емоционалната му модулация. Театралното му изложение е доста бледо, въпреки че някои фестивали, събиращи всякакви продукции, биха били заинтригувани от подобен продукт на полузаспалата регионална филмова индустрия.
Отдадени на спомените си за парижките нощни клубове и филмите на Чарли Чаплин, бившата оперна певица Божана (Илка Зафирова) и нейният стар приятел Филип (Николай Бинев) прекарват времето си пресъздавайки като в опера нейната предстояща смърт (предсказана от медиум, но само като ден, не и като година). Двамата се грижат и за кучетата, които се разхождат из двора им, и седейки на ръба на една отвесна скала, съзерцават младите хора, лагеруващи на плажа в ниското. Пристигането на двайсетгодишния Виктор (Петър Антонов) кара Божана да се самоизмъчва, което причинява страдания у на Филип. Общата състрадателност става все по-отчайваща с наближаването на слънчевото затъмнение през август 1999. А и Виктор започва да прекарва все повече и повече време на плажа. Накрая двамата стари остават само с кучетата и самите себе си.
Техническото изпълнение на филма е прилично, с някои творчески композиции и осветление от Владимир Михайлов, както и със секси ленивия саундтрак на Стефан Вълдобрев.
|
|
23.07.2007
17.05.2005
02.12.2004
06.05.2001
05.05.2001
Другите за
Стефан Вълдобрев
публикации в пресата
|
