 |
списание "Variety", САЩ
17.03.2005
Джей Вайсберг (Jay Weissberg)
превод: Драгомир Керанов |
Изпепеляване
Добрата игра и предизвикващия съчувствие период непосредствено след Втората световна война не могат да прикрият драматичните слабости на дебютния филм на режисьора Станимир Трифонов - "Изпепеляване". Историята за италианския доктор и неговата българска съпруга, разделени от садистичен офицер по сигурността в зората на комунизма, би трябвало да носи нещо повече от емоционален финал, но прекалената употреба на ретроспективни кадри намалява от силата на тази история за една страстна любов. Въпреки получените няколко местни награди, "Изпепеляване" навярно няма да предизвика много въодушевление на международните фестивали.
Италианският гинеколог Енрико (Стефан Вълдобрев) се жени за заможната българка Калина (Параскева Джукелова) и те заедно решават да останат в София. Когато комунистите идват на власт след войната, неговата връзка с местните католически свещеници започва да буди подозрения, а полицията по държавна сигурност вижда нейната длъжност в италианското посолство като златна възможност за внедряване на таен агент там.
Отговорен за следенето на двамата е прочутият с бруталността си инспектор Методи (Деян Донков). Неговият копнеж по сочните бедра на Калина го кара да изпрати Енрико в затворнически лагер, след като за свое собствено удовлетворение го подлага на мъчения.
Когато Калина се опитва да разбере къде е съпруга й, Методи я изнасилва, като я заплашва, че трябва да предаде на полицията секретни документи от посолството, ако иска да види отново Енрико. След още няколко изнасилвания, тя открива, че е бременна. В същото време, Енрико се учи как да оцелее в затворническия лагер с помощта на съкилийника си Алекс (Йосиф Сърчаджиев). Лукавият командир Куртев (Николай Урумов) смята, че Алекс планира бягство и се опитва да убеди Енрико да предаде приятели си с обещания, че ще го събере отново с Калина.
Всичко това е разказано с множество ретроспекции, като всеки един от двамата седи във влак, пътуващ за Триест - той от Италия, а тя от България. Тези паралелни пътешествия отразяват паралелите, правени в самия сюжет, разделяйки и събирайки ги неочаквано. За съжаление, рязката смяна на повествователните времена отслабва въздействието от натрупващата се във всеки един жажда за другия. Прекалено сухият сценарий на Йордан Де Мео свежда до минимум разговорите, което води до не толкова пълното охарактеризиране на героите му.
Камерата на Емил Христов, наградена на националния филмов фестивал във Варна, е атрактивна, въпреки непретенциозността си. Ниският бюджет на филма се отразява в чувството на липса на живот при сцените на открито, но трябва да се отбележи доброто отразяване на детайлите в различните времеви периоди.
|
|
23.07.2007
17.05.2005
02.12.2004
06.05.2001
05.05.2001
Другите за
Стефан Вълдобрев
публикации в пресата
|
